4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
гр. София, 03.10.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1619/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта – гр. София, чрез пълномощник Д. Г. – гл. юрисконсулт в Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр. Монтана против решение № 24/14.12.2018 г. по гр. д. № 307/2018 г. на Окръжен съд – Монтана.
Ответникът по касационната жалба – Ц. Н. Т., чрез пълномощник адв. П. е подала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложила съображения за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 236/29.06.2018 г. по гр. д. № 3087/2017 г. на Районен съд – Лом за уважаване на предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване за незаконно дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № РД–11–00–1640 от 30.10.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта – гр. София и за възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност „трудов медиатор – посредник“ по процедура „Подобряване качеството и ефективността на публичните услуги на уязвимите групи на пазара на труда и работодателите“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 г. – 2020 г.“ с работно място в Дирекция „Бюро по труда“ (ДБТ) – Лом.
За да постанови посочения правен резултат въззивният съд е установил съществуващото между страните по делото трудово правоотношение, с източник трудов договор от 15.12.2015 г., по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „трудов медиатор – посредник“, при спазване условията на процедура „Подобряване качеството и ефективността на публичните услуги на уязвимите групи на пазара на труда и работодателите“, на пълно работно време, с място на работа ДБТ – Лом. Трудоводоговорната връзка е прекратена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта от 30.10.2017 г., поради дисциплинарното уволнение на ищцата, за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. т. 1, 3, 8 и 10 КТ – за описаните в заповедта случаи на виновно неизпълнение на трудовите й задължения. Установено е, че в хода на проведеното дисциплинарно производство са поискани и дадени писмени обяснения на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице без обаче да има конкретика във въпросите и обстоятелствата, при които работодателят претендира да е извършено всяко едно от нарушенията, вменени във вина на ищцата. Въззивната инстанция е обсъдила оплакването на ответната агенция, че в случая не са съобразени релевантните по спора данни, внасящи конкретика във вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина – като съдържание и време на извършване, посочени в доклад на работната група, извършила проверка на дейността по трудово посредничество и дейността на Съвета за сътрудничество на място в ДБТ – Лом, към който уволнителната заповед препращала. Прието е, че в доклада се съдържат общи констатации за допуснати редица слабости при осъществяване дейността на дирекцията в [населено място], като съставна част на Агенцията по заетостта, без обаче да са отразени конкретни нарушения, извършени от ищцата. Дадените общи препоръки за подобряване дейността на дирекцията и за търсене на дисциплинарна отговорност на виновните длъжности лица при установени нарушения на служебните им задължения са счетени от инстанцията по същество на първо място за лишени от конкретика по отношение на адресатите им и на второ място – неприложими спрямо ищцата, като заета по трудово правоотношение, а не по служебно такова. Развити са мотиви, че при процесното дисциплинарно уволнение е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 193 КТ, доколкото работодателят е изискал писмени обяснения от ищцата по въпроси, които са поставени общо във връзка с изпълнението на трудовите й задължения без да се уточни за какви конкретни факти и обстоятелства, настъпили при осъществяване на трудовата й функция на заеманата длъжност – относно съдържание на неизпълнението на задълженията й, време на това неизпълнение и пр. се вменява вина у нея, като носител на тези задължения. Липсата на поставени релевантни въпроси за конкретно настъпили обстоятелства, при които е проявена вина и са извършени вменените нарушения на трудовата дисциплина, е счетена от въззивния съд за опорочаваща дадените по чл. 193 КТ от страна на дисциплинарно привлеченото лице писмени обяснения, чиято последица е неизпълнение на задължението на работодателя по посочения законов текст. Установено е нарушение на изискването за мотивиране на уволнителната заповед, с която се налага най – тежкото дисциплинарно наказание, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Такъв извод е направен въпреки приложения и цитиран по – горе доклад на работната група, тъй като е прието, че същият не визира конкретно нарушение, осъществено от ищцата и съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност в най – тежката й форма (уволнение).
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени два материалноправни въпроса, които се твърди са да обусловили изхода на делото и за които били налице сочените допълнителни основания за селекция на касационната жалба.
Първият от повдигнатите въпроси е със следното съдържание:
„Обосновката на работодателя за факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, изложена в друг съпътстващ документ, към който тя препраща винаги ли освобождава първият от задължение да не мотивира в достатъчна степен уволнителната заповед по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ? Ако не в кои случаи става това?“
Вторият поставен въпрос, който уточнен и конкретизиран от касационната инстанция, съгласно постановките на т. 1 от ТР 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, е следния:
„Работодателят изпълнява ли изискването за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно наказание, ако конкретизацията на извършеното нарушение на трудовата дисциплина е направена в друг документ, който е посочен в мотивната й част?“
Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с Решение № 376/11.06.2010г., по гр. д. № 264/2009г. на ВКС, III г. о., Решение № 642/12.10.2010г. по гр.д № 1208/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 642/12.10.2010г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 432/07.11.2011 г. по гр. д. № 65/2011 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 636/10.01.2012 г. по гр. д. № 354/2011 г. на ВКС, IІІ г.о. и Решение № 722/03.01.2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. на ВКС, IV г.о., с което се обосновава приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Първият въпрос не произтича от конкретен извод на въззивния съд, обусловил изхода на делото, а обективира становището на страната за неправилност на въззивното решение, поради неговата необоснованост. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил и зачел доказателствената сила на изготвения доклад на работната група, който съдържал конкретни данни, позволяващи индивидуализиране на извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина. Така изложеното становище съдържа основания по чл. 281, т. 3 ГПК, чието разглеждане в производство по чл. 288 ГПК е недопустимо. С оглед на изложеното, липсва обосноваване на общо основание за селектиране на касационната жалба по така поставения въпрос с последица недопускане на въззивното решение до касационен контрол по него.
Вторият въпрос също не формира общо основание за допускане на касационното обжалване, защото и той не е релевантен – не е изведен от решаващ извод на въззивния съд по делото. Последният не е приел, че мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение се съдържат в друг документ – предхождащ или съпътстващ я, посочен в обстоятелствената й част и конкретизиращ в достатъчна степен вмененото във вина на ищцата нарушение на трудовите й задължения. Напротив, въззивната инстанция е намерила, че и този друг документ, макар посочен в мотивната част на заповедта за дисциплинарно наказание, не изпълнява изискването по чл. 195, ал. 1 КТ за нейното мотивиране, тъй като не съдържа данни за извършени от ищцата конкретни нарушения на трудовата дисциплина. Ето защо, с оглед липсата на общо основание (по чл. 280, ал. 1 ГПК) по поставения въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Жалбоподателят поддържа също, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без обаче да обосновава предпоставки за наличието им.
Така релевираните основания за достъп до касационен контрол не са мотивирани, а страната се е задоволила единствено да посочи разпоредбите, установяващи горните фактически състави. За да бъдат разгледани визираните основания за селекция на касационната жалба е необходимо да бъдат обосновани предпоставките за тяхното приложение. Това в случая не е сторено. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК отсъства обосноваване както на общото, така и на допълнителното основание. Непосочването на правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК.
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване следва да се изтъкне отново изискването за обосноваване наличието му от страната, а не служебното му установяване от съда. Основанието по посочената норма предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му.
В обобщение, не е обосновано приложно поле на основания за достъп до касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на делото ответникът по жалба има право на разноски за настоящото производство. Такива са поискани с отговора на касационната жалба, но липсват доказателства за сторен от страната разход пред тази инстанция. Ето защо не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24/14.12.2018 г. по гр. д. № 307/2018 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.