3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№661
гр. София,24.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1015 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 918 от 22.05.2012г. по гр.д. № 992/2011г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение от 03.01.2011г. по гр.д. № 2025/2010г. на Софийски градски съд, ГК, I-12 състав, за осъждане на касатора да заплати на Д. К. У., Р И., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата от 80 000 евро, както и 20 000 евро- на основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД, ведно със законна лихва върху посочените суми от 22.02.2010г. до окончателното плащане и разноски от 13 626 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответникът по жалбата, Д. К. У., Р И., оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му моли да се потвържди атакувания акт, като правилен. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди осъдителното решение на първата инстанция, въззивният съд е приел, че спрямо ищцата важи намалената с размера на задатъка преференциална цена. Допусната е възможността за неправилно отразяване на датата на сключване на договора при попълване на бланков договор. Посочено е, че във факс, изходящ от касатора-ответник по иска, се съдържа признание, че купувачката дължи само 100 000 евро- остатъчна цена, формирана при зачетена промоция /след приспадане на сумата от 20 000 евро/. Ето защо, въпреки несъвпадането на датите – на внасянето на задатъка и датата, до която следва да се внесе задатъка, за да се ползва преференция от 20 000 евро при формирането на цената, въззивната инстанция е направила извод „за консенсус за ползване на промоционалната цена за обекта”. Изложени са съображения, че дори ищцата да е дължала още 20 000 евро към достигането на кота нула на строежа, предвид съотношението в неизпълнените части от задълженията на страните, по отношение на същата е възникнало правото да развали договора. В тази насока решаващият състав се е позовал на сериозната забава в изпълнението на строителната дейност от страна на касатора, въз основа на което е направен извод, че изискването за пълно инвестиране от страна на ищцата – възложител /на още 20 000 евро в хипотеза на липса на условията за преференция на цента/ е икономически и житейски неоправдано.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото материалноправни въпроси: /1/ Имат ли договорите силата на закон за тези, които са ги сключили и могат ли същите да се изменят без съгласието на страните в предвидената в договора писмена форма и може ли съдът да не зачита обвързващата сила на договорите, когато те не са изменени от страните по взаимно съгласие?; /2/ Неизправната страна по договора притежава ли потестативното право да развали договора и неизпълнението на насрещно задължение по възражение за неизпълнен договор, правят ли неизправната страна изправна?; /3/ Неизправната страна по договора има ли право да се ползва от обезщетителната функция на задатъка?
Поддържа, че формулираните правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата- чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Поставените въпроси дали неизправната страна по договора притежава правото да развали договора, съответно правото да иска връщане на дадения задатък в двоен размер, не са значими за конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Приетото от въззивния съд за съотношението на неизпълнените задължения от страните, представлява само допълнителен аргумент за неоснователност на претенцията. Решаващите съображения за отхвърлянето на иска са за наличие на изправност от страна на купувача, поради осъществяване на условията за прилагане на клаузата за преференциална цена /намалена с размера на задатъка/.
Доколко извършената от апелативния съд преценка на събраните по делото доказателства и направеното тълкуване на клаузата за прилагане на преференциалната цена и настъпването на условията за приложението й е правилна, не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. След като извършеното от решаващия състав тълкуване на договора не подлежи на проверка във фазата на селектиране на касационната жалба, касационото обжалване не може да бъде допуснато и във връзка с първия формулиран от касатора въпрос относно зачитането от съда на обвързващата сила на договора между страните.
Доколкото въпросите не предопределят изхода на спора по конкретното дело, съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, това е самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Предвид изхода на делото, на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените разноски в размер на 4362,23 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 918 от 22.05.2012г. по гр.д. № 992/2011г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. К. У., Р И., [дата на раждане] , паспорт №……….., издаден на ……..г., направени за настоящото производство разноски в размер на 4362,23 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.