О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
С. 20.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1846 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Я. К. В., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Софийски централен затвор против въззивно решение № 1056 от 3.06.13г. по в.гр.д.№ 4746/12г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 7028 от 24.10.12г. по гр.д.№ 16172/11г.на Софийски градски съд, в частта му в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от З. срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 2 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени от Я. К. В. неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 4.08.2008г.до окончателното й изплащане и вместо това е постановено друго, с което е уважен предявения иск до този размер от 2000лв,а облжалвания акт е потвърден в останалата му отхвърлителна част до пълния предявен размер от 500 000лв.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени два въпроса. Първият, касае задължението на съда да осигури по отношение на лишения от свобода жалбоподател спазването на принципите по чл.7, 8, 9 и 10 от ГПК за служебното начало, състезателното начало, установяването на истината и за предоставяне на равна възможност за упражняване на предоставените права, като се има пред вид, че противната страна е Прокуратурата на Република България. Вторият поставен въпрос касае приложимите критерии за справедливост, въз основа на които съдът определя следващото се обезщетение.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В случая въззивният съд е определил размера на следващото се обезщетение, като е съобразил – от една страна, че Я. К. В. е бил оправдан по обвинение за извършено тежко умишлено деяние / по чл.198 ал.1 изр.1, във вр.с чл.20 от НК/, при производството продължило около 7 години /като уличено лице е бил привлечен с постановление от 6.07.2001г., а оправдателната присъда е влязла в сила на 4.08.2008г./, с наложена мярка за неотклонение „подписка”, а от друга – че за посочения период лицето е било подсъдим и обвиняем и за други деяния, по които са постановени осъдителни присъди /като понастоящем изтърпява наказание по такава/, както и че не са доказани вреди, в по-голям размер от следващите се такива по човешка презумция, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежно претърпени лишения и страдания. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи наказателното производство, завършило с оправдателна присъда да е станало причина за промяна на начина на живот на пострадалия, да се е отразило и на здравословното му състояние или да е довело до ограничения, извън обичайното в подобни хипотези.
При така изложените мотиви на възивния съд и с оглед фактите по делото, първата група поставени от касатора въпроси, касаещи прилагането на основните принципи на гражданския процес не съдържат белезите, изискуеми за общо и специално основание, въз основа на които да е възможно допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Това е така, защото въпросите не са свързани с решаващите мотиви на постановения акт. /Същевременно не се сочат конкретни факти, въз основа на които да се направи извод да допуснато тяхно нарушение от страна на съда/. В практиката въпросите за точния смисъл, съдържанието, начина за прилагане и тълкуване на основните начала в правото са изяснени, като не се настъпили обществени отношения, налагащи промяна, по смисъла на т.4 от ТР № 1 от 19.02.10г.по т.д. № 1/09г.н ОСГТК на ВКС.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория поставен от касатора въпрос – за приложимите критерии за справедливост, въз основа на които съдът определя следващото се обезщетение. Тава е така, защото независимо, че въпросът е от значение за изхода на спора / свързан е с решаващите мотиви на съда/, той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по него има установена практика – т.ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС, която в случая е съобразена от въззивния съд. В случая -въззивният съд е съобразил всички релевантни обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение – продължителността на воденото производство и неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, неговото отражение върху общественото положение и авторитет на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на оправданото лице, причинените му негативни емоции и тяхното отрицателно отражение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1056 от 3.06.13г. по в.гр.д.№ 4746/12г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.