О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
Гр.София, 23.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 13.11.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2304/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на едноличния собственик на Б. Е. /н/ [населено място] – Р. Н. Я., чрез процесуалния му пълномощник адв. Н. Г., против определение № 850/26.03.2015 г. по ч.т.д.№ 1086/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение от 30.01.2015 г. по т.д.№ 171/2011 г. по описа на СГС, ТО, VІ-12 състав, с което е оставена без уважение молба за определяне на месечна издръжка на него и членовете на семейството му, в размер на 2 300 лв.
В частната жалба се моли за отмяна на обжалваното определение, като неправилно – необосновано и противоречащо на разпоредби на ГПК и ТЗ. Според жалбоподателя, когато съдът по несъстоятелността се произнася по разноски, каквато е издръжката на длъжника по законовата дефиниция на чл.723 т.5 ТЗ, актът му подлежи на съдебен контрол.
Към частната жалба е приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на определението, без да са налице процесуалните предпоставки на чл.274 ал.3 ГПК. В него се съдържат допълнително развити доводи за неправилност на обжалвания акт – че не е възможно съдът по несъстоятелността да е единственият, който прави преценка за жизнено важната издръжка на длъжника и семейството, при това без да мотивира отказа си да свика събрание на кредиторите по този въпрос.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от синдика на Б. Е. /н/ – И. С. Т., с който се оспорва нейната допустимост и основателност.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2 вр. ал.1 т.1 ГПК и е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
Определението на СГС правилно е квалифицирано от въззивния съд като неподлежащо на последващ инстанционен контрол.
То не е преграждащо и срещу него не е предвидено подаването на частна жалба по правилата на чл.274 ал.1, т.1 и т.2 ГПК – приложими съобразно указания в чл.613а ал.3 ТЗ „съответен” процесуален ред, в какъвто смисъл са изложените в обжалваното определение мотиви.
С оглед конкретните оплаквания за неправилно направена преценка относно обжалваемостта на първоинстанционното определение, съдът приема следното: По принцип актовете на съда по несъстоятелността, с които той се произнася във връзка с текущи разноски извън сметката за разпределение, са такива по контрол и администриране на производството по несъстоятелност, поради което те не подлежат на самостоятелно обжалване. Определянето на издръжка на длъжника в хипотезата на чл.723 т.5 ТЗ не представлява изключение от този принцип. То изисква наличие на решение на събранието на кредиторите /чл.677 ал.1 т.7 ТЗ/, с което се предлага на съда конкретен размер на издръжката на длъжника, когато той има право на такава, като окончателното решение по размера й действително се взема от съда по несъстоятелността. В случая молбата до съда не е съдържала искане за свикване на събрание на кредиторите, в какъвто смисъл некоректно са развити доводи в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Доколкото правата на длъжника по чл.723 т.5 ТЗ не се преклудират, той може да подаде отново молба със съответното искане. Тези съображения изцяло подкрепят изводите на въззивния съд за недопустимост на исканото обжалване, поради което определението му в този смисъл следва да бъде потвърдено. За яснота на страната следва да се отбележи, че в оплакванията й не се провежда разлика между длъжника в производството по несъстоятелност – Б. Е. /н/ и едноличния собственик на капитала му – физическото лице Я., която е относима към активната легитимация по това искане.
Водим от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 850/26.03.2015 г. по ч.т.д.№ 1086/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: