3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 10.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2066/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Я. Х. – Й. от [населено място] срещу определение № 344 от 14.06.2017 г. по ч.т.д. № 310/2017 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, с което е оставена без уважение въззивната й частна жалба против определение № 1331 от 04.05.2017 г. по т.д. № 337/2017 г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по делото, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че са изпълнени дадените от първата инстанция указания за конкретизиране основанието и размера на иска, както и петитума на исковата молба, а определянето на вида на защитата е извън правомощията на съда. Според частната касаторка, не е предявен осъдителен иск, а отрицателен установителен иск, с който се цели установяване изтекла ли е твърдяната от нея давност за вземането на [фирма], предмет на образуваното изпълнително дело. Оспорват се указанията на съда за дължима държавна такса – 4 % върху цената на иска и съответно последиците от невнасянето й.
В постъпилата уточняваща молба се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос : Има ли право съдът да възприема становище, че искът е осъдителен и в този смисъл с неуточнен петитум, при изрично становище на ищцовата страна, че правният спор ще бъде разрешен с отрицателен установителен иск.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакуваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за връщане на исковата молба срещу [фирма], на основание чл.129, ал.3 ГПК, въззивният съдебен състав е приел, че констатираните от съдията докладчик от Окръжен съд – Варна нередовности, изразяващи се в: липсата на индивидуализация на процесните вземания по основание и размер както в обстоятелствената част, така и в петитума, и липсата на доказателства за внесена държавна такса – 4 % върху цената на исковете, не са отстранени, независимо от двукратно дадената възможност за това. В мотивите към определението указанията на първата инстанция са приети за законосъобразни, предвид конкретните данни по делото и с оглед уточненията, направени от ищцата. Изрично е отразено, че тълкуване на искането до съда за „прогласяване на погасяването на вземанията на банката поради изтекла давност” е невъзможно, предвид липсата на достатъчно индивидуализиращи данни в обстоятелствената част на исковата молба. Въззивният съд е изложил и подробни мотиви за несъответствие между частично въведените от ищцата правопораждащи факти, тъй като твърдението за погасяване на вземания, имащи характер на възражения за погасено право на иск, респ. право на принудително изпълнение, не се свързва с възникване на претендираните правни последици, доколкото с изтичане на срока на погасителна давност не се погасява самото вземане.
За неоснователно е счетено становището на ищцата, че предявеният установителен иск е неоценяем. Прието е, че установителният иск за парични вземания / независимо дали е положителен или отрицателен/ е оценяем, като размерът на цената на иска се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, а дължимата държавна такса по чл.71, ал.1 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата – 4 % върху неудовлетворените вземания на банката – взискател по образуваното изп.дело, чийто размер обаче не е посочен от ищцата, независимо от дадените в тази насока указания на първата инстанция.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не е налице основание за достъп до касация.
Поставеният от частната жалбоподателка въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда. В случая, въззивният съдебен състав не е квалифицирал предявеният иск като осъдителен, нито е извел извод, че с оглед този вид на защита петитумът на исковата молба не е уточнен. В мотивите към въззивното определение е посочено единствено, че цената на иск за парично вземане се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, независимо от това дали е предприета защита чрез осъдителен или установителен иск. Това становище е в пълно съответствие с процесуалния закон, както и с практиката на ВКС, вкл. и с мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк.дело № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС.
След като формулираният въпрос не е обусловил изхода на делото и съответно не е доказана общата предпоставка за допускане на касация, то не следва да се преценява доколко е налице поддържаното допълнително основание, а именно, дали произнасянето по въпроса е от значение за точното прилагане и за развитието на правото.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 344 от 14.06.2017 г. по ч.т.д. № 310/2017 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: