2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
Гр.София 08.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Райковска
ЧЛЕНОВЕ: дария Проданова
тотка калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 283 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ч. Р. България” АД, гр.София срещу решение № 311/28.07.2009г., постановено по гр.д.№ 302/09г. от Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 238/21.01.2009г. по гр.д.№ 614/06г. на Районен съд – гр.Сандански и касаторът е осъден да заплати на К. С. Г., на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 1484 лв. със законната лихва от 06.12.2006г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът К. С. Г., с.Яново оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска – Г. е надплатил на електроразпределителното дружество исковата сума за електрическа енергия. Ответникът по иска не е доказал основания за коригиране на сметката на потребителя, поради което сумата е платена без основание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а излага оплаквания за неправилност на решението. Заявява основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед на значението за точното прилагане на закона и “по-конкретно на нормите, касаещи възможностите за търсене на договорна и извъндоговорна отговорност”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът не е въвел материалноправен или процесуален въпрос според нормата на чл.280, ал.1 ГПК и съобразно с разрешението, дадено в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Развитите съображения относно договорната и извъндоговорната отговорност представляват защитна теза, според която, след като определена парична сума е платена на договорно основание, то не би могло да се постанови осъждане на длъжника на основание чл.55 ЗЗД. Тези доводи не съответстват на аргументацията на въззивния съд, който не е отрекъл съществуващата договорна връзка между страните, а е уважил претенцията именно поради извършено плащане от потребителя на електрическа енергия, каквато не е доказано да е доставена. Не съществува спор в доктрината и в съдебната практика, че в тази хипотеза недължимо платените суми подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Твърдението, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.205 ГПК /отм./, като е приел писмено доказателство – фискален бон за извършеното плащане, представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, което не е обвързано с конкретен въпрос и значението му развитието на правото, поради което не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 311/28.07.2009г., постановено по гр.д.№ 302/09г. от Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.