О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
гр. София, 20.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 580 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от С. К. П. от гр. С., приподписана от Ц. Д. – юрист, против определение № 7* от 1 юли 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е потвърдено протоколно определение от 7 април 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2008 г., с което е оставено без уважение искането на П. за конституиране на К. за защита от дискриминация като трето лице-помагач в производството.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е недопустимо и неправилно, защото поради заведените административни дела и тяхното приключване изтекъл тригодишният срок за образуване на производство пред КЗД; КЗД може да встъпи като заинтересована страна при наличието на молба от страна на частния жалбоподател, а и липсва пречка по смисъла на чл. 223 от ГПК; законът дава право на избор на третото лице да встъпи или не в процеса. В “отговор” от частния жалбоподател, представляващ по естеството си изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК се сочи, че точното прилагане на Закона за защита от дискриминацията е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – на основание чл. 47 т. 5 и т. 9 от Закона за защита от дискриминацията КЗД встъпва като заинтересована страна по дела, заведени по този закон или по други закони, уреждащи равенство в третирането и предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация.
В отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответникът У. за н. и с. стопанство, представлявано от ректора проф. д-р Б, чрез юрисконсулт М. Ч. , изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че разпоредбата на чл. 47 т. 5 от Закона за защита от дискриминация предвижда възможност комисията да встъпва като заинтересована страна по дела, заведени по същия закон или други закони, уреждащи равенство в третирането, като това право е изключение в гражданския процес, в който, за да има интерес от встъпване или привличане на трето лице-помагач, трябва да е налице възможност решението по висящия процес да окаже въздействие върху правното положение на това трето лице като гражданскоправен субект; тази норма не може да се тълкува разширително и да се позволи не само встъпване по искане на комисията, но и привличане по искане на ищеца; ако е искал съдействие от комисията, ищецът е могъл да я сезира по реда на чл. 50-70 от закона.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
По действащия процесуален ред за гражданското съдопроизводство, условие за допускане на съдебния акт до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Доколкото изобщо може да се прецени от изложението към частната жалба и от самата частна жалба, в разглеждания случай частният жалбоподател изразява недоволството си от изводите на съда във връзка с възможността комисията за защита от дискриминация не само да встъпва като заинтересована страна по дела, както изрично сочи чл. 47 т. 5 от Закона за защита от дискриминация, но и да бъде искано привличането й в производството в качеството й на помагач по смисъла на чл. 219 от ГПК. Така, както е формулиран проблемът пред касационния съд обаче спор по него липсва – самият частен жалбоподател заявява в частната жалба, че законът дава право на третото лице да встъпи или не в процеса, което е в пълен унисон с разпоредбата на чл. 218 от ГПК (стига разбира се да има интерес решението да бъде постановено в полза на страната, на която помага), както и че няма пречка КЗД да встъпи като заинтересована страна в процеса. В изложението към частната жалба липсва друг поставен проблем, а просто е преписан текстът на закона. В атакуваното определение обаче е разрешен въпрос за тълкуването на правилото на чл. 47 т. 5 от Закона за защита от дискриминация относно възможността КЗД не само да може да встъпва в процеса по нейно искане, но и да бъде привличана като помагач. Конкретно формулиран въпрос по това разрешение от съда обаче не е поставен. Ето защо не са налице основанията за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Ответникът не претендира заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 7* от 1 юли 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: