О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
гр. София 20.09.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1245 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез гл.инспектор П. Р. срещу решение № 220/23.12.2015 г. по в.гр.дело № 372/2015 г. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 1006/22.05.2015 г. по гр.дело № 2824/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените искове от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество и старо наименование Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност за отнемане в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество на Д. Х. Д. и Р. К. Д. на обща стойност 194 697.50 лева. Поддържаните основания за неправилност на решението са – нарушение на материалния закон и необоснованост.
Според жалбоподателя неправилно липсата на връзка между престъпната дейност и придобиване на имуществото се основава единствено на направения от съда извод, че след като престъплението е преустановено по независещи от извършителя причини във фазата на опита деецът не е извлякъл преследваната с престъплението облага. Сочи, че по този начин се слага знак на равенство между установената в наказателното производство имуществена облага и средствата, необходими за закупуване на процесното имущество. Поддържа, че в случай, че няма определена такава облага, ще се счита, че имуществото не е придобито от престъпна дейност, без да се изследват източниците на средствата, необходими за неговото придобиване. Поддържа, че в случая е важно да се проследи за придобиване на кое от имуществото на значителна стойност ответниците са имали достатъчни по размер законни доходи и за кое – не са имали такива доходи. Сочи, че възприетият от съда подход е изключително неправилен и противоречи на разпоредбите, целите и духа на специалния закон. В случай, че законодателят се е ръководил от изложената от съда теза, то би включил в обхвата на чл.3 само резултатни престъпления и би въвел изискването да е генерирана във всеки конкретен случай имотна облага, че в такъв случай предметът на специалния закон би се припокривал с част от целите на наказателното производство и по този начин законът би бил безпредметен.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. следва ли престъпленията, за които е осъдено лицето не само да са от категорията на резултатните и продължавани престъпления, но и да е получена имуществена облага и да може да се направи конкретна връзка между получена от престъплението имуществена облага и придобитото имущество, без да се взема предвид липсата на достатъчни по своя размер законни източници на средства за придобиване на имуществото. 2. в случай, че престъплението, за което е осъден ответникът е преустановено по независещи от него причини на фазата на опита, следва ли да се приеме, че липсва връзка между престъпната дейност и придобиване на имуществото без да се взема предвид липсата на достатъчни по своя размер законни източници на средства за придобиване на имуществото, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата Д. Х. Д. и Р. К. Д., чрез адв. К. Р. в писмен отговор са изразили становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предмет на разглеждане е мотивраното искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ с правно осн. чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД (отм) за отнемане в полза на държавата от ответниците Д. Х. Д. и Р. К. Д. на движимо и недвижимо имущество на значителна стойност – на обща стойност 194 804.13 лв., за придобиването на което не са установени законни източници на средства.
Прието е, че за реализиране на потестативното право за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност по смисъла на закона е необходимо кумулативното наличие на предпоставките: влязла в сила присъда за престъпление измежду изчерпателно изброените в чл. 3 ал.1 от ЗОПДИППД(отм), наличие на придобито имущество на значителна стойност, както и основателно предположение, че това имущество е придобито именно от визираната престъпна дейност. Според съда, тъй като разпоредбите на закона имат санкционен характер, те не могат да се тълкуват разширително, нито да се прилагат по аналогия. Прието е, че връзката между конкретната престъпна дейност и придобиването на имуществото трябва да бъде пряка или косвена и тя служи като основание за отнемане на имуществото.
Въззивният съд е приел, че в случая първата предпоставка е налице. Прието е за установено по делото, че срещу ответника Д. П. Д. е постановена влязла в сила на 17.10.2000 г. присъда по НОХД № 1702/1997 год на Районен съд Варна, с която той е признат за виновен в това, че на 12.04.1997 год. като подбудител е участвал заедно с друго лице в опит за кражба на товарен автомобил „К.” на стойност 10 000 000 лева./неденом.лв./ – големи размери, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл.195,ал.2,вр.ал.1,т.4, вр.чл.20,ал.3,вр.чл.18, ал.1 НК.
Прието е, че е налице и втората предпоставка – ответникът лично и в режим на семейна имуществена общност с ответницата Р. Д. е придобил имущество на значителна стойност – над 60 000 лева, определено и оценено по пазарни стойности към момента на придобиване. Според съда този подход е съобразен с изискванията на закона и с разпоредбата на чл. 4 ал.2 от ЗОПДИППД (отм), според която релевантна е действителната стойност на придобитото, респ. отчуждено имущество. Посочил е, че изводите на първоинстанционния съд относно наличието на имущество на значителна стойност съобразно критерия по §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД(отм) са основани на заключения на съдебно-технически и икономически експертизи, приети като обективни и компетентни.
Съдът е приел, че при наличие на основанията по чл. 3 ал.1 от закона, разпоредбата на чл. 4 ал.1 акцентира върху основателното предположение, което във всеки конкретен случай може да се направи за наличието на връзка с престъпната дейност, доколкото не е налице законен източник на средства за придобиване на имуществото, че това изискване следва от смисъла и целта на закона – да се препятства извличането на облаги в резултат от престъпление.
Въззивният съд е взел предвид тълкуването, дадено с ТР № 7/2013 год. на ОСГК на ВКС, според което не подлежи на отнемане по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД/отм./ имущество, макар и придобито от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по чл. 3 ал.1, но без връзка с престъпното деяние. Съобразено е и тълкуването в същото тълкувателно решение, съгласно което връзката може да бъде както пряка, така и косвена, като във втория случай трябва да може да се изведе основателно предположение въз основа на комплексна преценка на всички релевантни факти относно вида и характера на престъплението, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и др. Според съда едва след като се установи наличието на причинно-следствена връзка, респ. основателно предположение, се пристъпва към преценка дали са налице достатъчно законни източници на средства за придобиване на имуществото. Прието е, че неустановяването на такива законни средства не замества основателното предположение, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин.
Съдът е приел за установено, че престъпното деяние, за което ответникът Д. Д. е осъден, е било преустановено във фазата на опита. Формиран е извод, че деецът не е извлякъл преследваната с престъплението облага, поради което не може да се направи обосновано предположение за връзка между престъпната дейност, за която е осъден и придобиването на имуществото. С оглед на това е приел, че не следва да се обсъжда наличието или липсата на достатъчно средства със законен произход. Според въззивния съд имущество, придобито от друга незаконна и дейност извън тази по чл. 3 ал.1 от ЗПДИППД (отм), включително и такова с неустановен произход не се включват в обхвата на закона, а се санкционират по друг ред. Посочил е, че първоинстанционният съд е изложил подробни и аргументирани мотиви, които са възприети, че същите са съобразени с разпоредбите на приложимия закон и със задължителното тълкуване, дадено с ТР № 7/2013 на ОСГК на ВКС. С оглед на тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове от КОНПИ срещу Д. Д. и Р. Д. за отнемане в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество на обща стойност 194 804.13 лв.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси. Съгласно тълкуването, дадено в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Формулираните въпроси в изложението касаят приложение разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 7/2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно посоченото тълкувателно решение необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е формирал решаващ правен извод, че в случая не може да се направи обосновано предположение за връзка между престъпната дейност, за която е осъден ответника Д. Д. и придобитото имущество. Възприети са изводите на първоинстанционния съд, според които от събраните по делото доказателства и установените с тях факти не може да се направи основателно и логично предположение, че именно от престъпната дейност, извършена от ответника, за която е осъден с влязла в сила присъда е придобитото имуществото, чието отнемане се иска. С оглед на това е изведен и извод за неоснователност на искането на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на имуществото, подробно посочено в исковата молба. Решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора са съобразени с практиката на ВКС. С оглед и на това съдът намира, че не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване. Дали изводите на въззивния съд са законосъобразни В. съд следва да прецени, ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество.
Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, визирани в чл.281,т.3 ГПК. Формулираните в изложението на жалбоподателя материално правни или процесуално правни въпроси трябва да са от значение за изхода по настоящото дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК В. съд преценява дали сочените от жалбоподателя правни въпроси от значение за изхода на делото са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Както се отбеляза проверка за законосъобразност на обжалваното решение ще се извърши само ако същото бъде допуснато до касационно обжалване, основание за което в случая не е налице.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата Д. Д. следва да се присъди сумата 3500 лв. разноски по делото за настоящото производство, а в полза на ответницата по жалбата Р. Д. следва да се присъди сумата 3000 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 220/23.12.2015 г. по в.гр.дело № 372/2015 г. на Варненския апелативен съд по касационна жалба вх. № 681/29.01.2016 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място], чрез процесуалния представител П. Р..
Осъжда Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място], с адрес за призоваване [населено място], [улица], № 17, ет.1 да заплати на Д. Х. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място], бул.С.”, № 29, ет.3 сумата 3500 лева разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение, а в полза на Р. К. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 29, ет.3 да заплати сумата 3000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: