1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
ГР. С., 10.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.05.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1765/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” срещу въззивното решение на Врачански окръжен съд /ОС/ по гр.д. №651/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Р. Р. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „старши специалист Р.”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че „същественият материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, за да достигне до своето неправилно решение е: фактът, че дадени различни длъжности са включени в една и съща група по Н. по смисъла на чл.4, ал.1 от П. – 2011 г. достатъчен ли е да се приеме, че същите са еднакви или сходни по съдържание на тр. функции до степен, която да обоснове задължение на работодателя да извърши подбор по чл.329 от КТ между заемащите ги лица в хипотезите на прекратяване на тр. правоотношение на осн. чл.328, ал.1,т.2 от КТ.” Счита, че произнасянето по този съществен въпрос е от значение за точното прилагане на чл.329 от КТ в случаите, когато съкратената длъжност е единична в щатното разписание.
В. съд е приел, че не е налице съществена разлика в тр. функции между заеманата от ищеца длъжност „ст. специалист Р.”, която е съкратена и останалите 3 длъжности „ст. специалист на пътен участък в Р.” – това се установява от длъжностните характеристики и от общия код на длъжностите в Н.. Затова при съкращаването в щата работодателят е задължен да извърши подбор между служителите, заемащи длъжности с еднаква по същността си тр. функция. Неизпълнението на това задължение води до незаконност на уволнението на ищеца.
К. не е формулирал ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, както изисква чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Поставеният въпрос е в контекста на оплакванията в жалбата и в изложението за неправилност на въззивното решение и по съдържание и насоченост е довод за необоснованост на изводите на съда за характера на длъжностите и за нарушаване на материалния закон при постановяване на въззивното решение.
Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по цел и предпоставки и не съвпадат с тези по чл.281, т.3 от ГПК, както е разяснено в ТР №1/19.02.10 г. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е налице при непълен, неясен или противоречив закон, който се нуждае от тълкуване за точното му и еднакво прилагане по поставен правен въпрос, при липсваща съдебна практика по въпроса или когато създадената е остаряла и се нуждае от промяна и осъвременяване при променени обществено икономически условия. Тези предпоставки касаторът не твърди и не установява.
Въпросите за подбора по чл.329 от КТ са разработени в трайната практика на ВКС, създадена при действащия и отменения ГПК. За уеднаквяване на практиката е постановено и ТР №3/11 г. Там е посочено: При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Начинът за упражняване на материалните субективни права по КТ – притезателни и преобразуващи е нормативно регламентиран с повелителни правни разпоредби. Подборът, като материално субективно преобразуващо право може да се упражнява по същия единствено възможен начин – в границите установени в закона, т.е. по законосъобразност.
В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС, трето г.о. по гр.д. №1152/10 г. е посочено: „Задължение за подбор има и тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа, т. е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата”. Или дори да се приеме, че поставеният въпрос е правен по см. на чл.280, ал.1 от ГПК и е за това кога подборът е задължение на работодателя и как се установяват предпоставките за възникване на това задължение, той е застъпен в практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, на която въззивното решение съответства. Затова не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачански окръжен съд по гр.д. №651/11 г. от 7.10.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: