4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
София, 21.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2706/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно определение № 178 от 13.06.2014 г., постановено по ч. т. д. № 162/2014 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 251 от 26.05.2014 г. по т. д. № 114/2013 г. на Сливенски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма] против постановеното по делото решение № 11 от 09.04.2014 г. поради невнасяне на държавна такса.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.39, ал.1 ГПК. По съображения в жалбата моли за отмяна на определението и за връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на неправилно върнатата въззивна жалба.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е поставен въпросът за изпълнение на задължението на съда да връчва книжа и документи, когато страната има пълномощник по делото. В изложението се твърди, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в определение № 86/24.02.2014 г. по ч. гр. д. № 7620/2013 г. на ВКС, І г. о., определение № 350/24.06.2009 г. по ч. гр. д. № 362/2009 г. на ВКС, І г. о. и определение № 150/13.04.2011 г. по ч. гр. д. № 118/2011 г. на ВКС, І г. о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Бланкетно се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Сливенски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма] против постановеното по т. д. № 114/2013 г. първоинстанционно решение, Бургаски апелативен съд е приел, че в предоставения за целта едноседмичен срок дружеството – жалбоподател не е внесло дължимата за въззивно обжалване държавна такса в размер на 366.46 лв., за която е уведомено чрез свой служител на посочения в исковата молба адрес на управление. Като неоснователно е преценено оплакването в частната жалба на [фирма], че връщането на жалбата е незаконосъобразно поради това, че съобщението за внасяне на таксата не е връчено на процесуалния представител на дружеството адв. М. П.. Въззивният съд е изложил съображения, че доколкото адресът на адв. П. не е посочен като съдебен адрес на страната – жалбоподател, за съда не съществува задължение да изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите на жалбата освен на страната, и на пълномощника й по делото.
По допускане на касационното обжалване :
Предвид решаващите изводи на въззивния съд, поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос за връчването на съобщения и книжа по делото на страна в процеса, която има пълномощник, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за разрешаване на поставения въпрос от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Представените с изложението определение № 350/24.06.2009 г. по ч. гр. д. № 362/2009 г. на ВКС, І г. о., и определение № 150/13.04.2011 г. по ч. гр. д. № 118/2011 г. на ВКС, І г. о., са постановени в производство по чл.274, ал.2 ГПК и не формират задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Определение № 86/24.02.2014 г. по ч. гр. д. № 7620/2013 г. на ВКС, І г. о., е постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК и има характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Със същото е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК след констатирано противоречие в практиката на съдилищата по въпроса за начина на връчване на съобщения по делото, когато страната е посочила пълномощник и адрес за връчване. Във връзка с така поставения въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл, че в разглежданата хипотеза, т. е. когато страната е посочила пълномощник и адрес за връчване, връчването на съобщения следва да се извърши на пълномощника на посочения адрес. Даденото разрешение е възприето и в други актове на ВКС – напр. в решение № 249/24.03.2010 г. по гр. д. № 397/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 45/04.05.2012 г. по гр. д. № 482/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 529/21.06.2010 г. по гр. д. № 642/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи характер на задължителна съдебна практика. Във всяко от тези решения е акцентирано върху това, че задължението на съда да връчва съобщения и съдебни книжа приоритетно на пълномощника възниква тогава, когато страната изрично е посочила адреса на пълномощника като адрес за връчване по смисъла на чл.38 ГПК или самия пълномощник – като съдебен адресат по смисъла на чл.39, ал.1 ГПК. Цитираната практика обаче е неприложима към процесуалноправния въпрос, чието разрешаване е обусловило изхода на конкретното дело. От книжата по делото е видно, че нито в отговора на исковата молба, нито в по-късен момент, предхождащ разпореждането за връщане на въззивната жалба, дружеството – частен жалбоподател не е посочило адреса на пълномощника си като адрес за връчване по смисъла на чл.38, ал.1 ГПК или пълномощника си като свой съдебен адресат по смисъла на чл.39, ал.1 ГПК. В отговора на исковата молба и в последващите изходящи от жалбоподателя молби като адрес за връчване е посочен адресът на управление на дружеството, на който е връчено и съобщението за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба /внасяне на държавна такса/. В титулната част на въззивната жалба е отразено, че тя се подава от адв. М. П. като пълномощник на [фирма], но отново не е указано, че адресът на пълномощника следва да се счита като адрес за връчване на страната – упълномощител. При тези данни не може да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.39, ал.1 ГПК като е счел за редовно връчването на съобщението за таксата на страната – жалбоподател /на посочения от нея адрес на управление/, вместо на пълномощника й по делото.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд определение № 178 от 13.06.2014 г. по ч. т. д. № 162/2014 г.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 178 от 13.06.2014 г., постановено по ч. т. д. № 162/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :