О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
гр. София, 29.11.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08.11., две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1574/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение № 2498 от 29.12.2016 г. на САС по в.т.д. №5124/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 6210/2013 г. на СГС, ТО, 6-12 с-в, с което е уважен искът, предявен по реда на чл.422 ГПК от фондация „ЕКОЛОГИЯ БЕЗ ГРАНИЦИ” срещу касатора за сумата от 99 090 евро – дължим остатък от продажна цена на дружествени дялове от капитала на [фирма] и за 9 547,74 евро –лихва за забава и е отхвърлен насрещният иск на касатора [фирма] срещу фондацията-ищец за сумата от 193 274,18 лева- цена на 2580 лин.метра кабелно трасе, изградено в изпълнение на задължения по предварителен договор за продажба на дялове от капитала на [фирма], сключен между страните на 19.07.2011 г. и анекс и споразумение от 19.07.2011 г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда в обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна фондация „ЕКОЛОГИЯ БЕЗ ГРАНИЦИ” в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира разноски в размер на 3000 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение с гореописаното съдържание, съставът на въззивния съд се е основал на следното: Ищцовата фондация като притежател на проекти за изграждане на фотоволтаични централи и собственик на 100 процента от дяловете в капитала на три Е., сред които и [фирма] , сключва на 19.07.2011 г. с [фирма] договор за реализирането на проектите със средства на търговското дружество [фирма] , след което последното да придобие собствеността на 100 процента от дяловете на фондацията в трите Е.. Страните са уговорили също така, купувачът на дяловете да изгради за своя сметка кабелно трасе до дължина от 2 км., а разходите за остатъка от реалната дължина, необходима за обектите, да бъдат за сметка на продавача и следва да се приспаднат от дължимата цена. Последната е уговорена в размер на 150 000 евро на мегават, чийто окончателен размер ще се определи, съобразно разрешената мощност за целия проект и след сключване на договор за присъединяване към електропреносната система. На 04.06.2012 г. между страните по горния предварителен договор и [фирма] е сключен анекс към последния, по силата на който [фирма] замества изцяло [фирма] в правата и задълженията по предварителния договор, само по отношение на придобиване дяловете на [фирма], съответно изграждане на фотоволтаично съоръжение и кабелно трасе.
В изпълнение на предварителния договор и анекса от 04.06.2012 г. на 07.06.2012 г. е сключен окончателен договор за покупко-продажба на дружествени дялове по силата, на който [фирма] придобива 45 дяла от капитала на Н. АД на цена от 149 090 евро, а В. СТРОЙ ЕАД -5 дяла на цена от 50 000 евро. Срокът за плащане на горните суми е уговорен на 3 месеца от подписване на договора.
С последващо споразумение от 31.08.2012 г. страните по настоящото дело уговарят, че от така дължимата цена на дяловете следва да се приспадне стойността на ид. части от поземления имот, върху които са изградени съоръженията и които са придобити от Н. Е. чрез прехвърлянето им от АТАМАН О. по нот.акт №495 рег.№ 3690 дело №373/12. От всичко изложено, и като е взел в предвид, З на СТЕ и ССЕ , от които се установява, че към 27.06.2012 г. съоръженията на Ф., вкл. и кабелните трасета са били вече изпълнени на място и приети с акт обр.16 и стойността им е била вече известна на страните, съдът е направил извод, че договорената в сключения между страните окончателен договор за покупко-продажба на дружествени дялове цена от 149 090 евро е окончателна такава и от нея следва да се приспадне само сумата от 54 154 евро, равностойни на 105 600 лева, съгласно споразумение от 31.08.2012 г. или за остатъка от 99 090 евро, както и за аскцесорната претенция от 9 547,74 евро –лихва за забава върху първата сума за периода : 08.09.2012 г. -24.07.2013 г. исковете са основателни. По изложените съображения е счетено също така, че страните са отменили първоначалната уговорка, относно поемането от страна на продавача на дяловете– ищцовата фондация н разходите за изграждането на кабелно трасе за дължината над 2 км. и това задължение вече не съществува за последната, доколкото с окончателния договор от 07.06.2012 г. и споразумението от 31.08.2012 г., отношенията между страните са били отново уредени окончателно в посочения по-горе смисъл, с оглед междувременно настъпилите нови обстоятелства, споменати вече по-горе.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГ. на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба като правни въпроси са посочени два: При сключен предварителен договор с комплексен характер, който включва елементи на предварителен договор за продажба, така и на такъв за изработка и други договори , дерогира ли се правото на купувача да прихване свое вземане срещу задължението му да плати продажната цена, ако това не е сторено към датата на сключване на окончателния договор и допустимо ли е с окончателния договор да се извърши прихващане на насрещните вземания на купувача , ако към датата на окончателния договор не е издадено разрешение по чл.177 ЗУТ и вземането на купувача не е изискуемо и определено по размер и кога възниква вземането за стойността на СМР: от датата на направата им или от одобряването им по чл.177 ЗУТ.
Така формулираните въпроси се съотнасят изцяло към правилността на обжалваното решение и не представляват правни такива, т.е. по тълкуването на определена правна разпоредба. Отговорите им биха могли да бъдат в едната или другата насока, според съдържанието на уговорките в конкретния предварителен договор за покупко-продажба и с оглед настъпването или не на съответната динамика в отношението между страните по него до сключването на окончателен договор, както и от съдържанието на последния. По отношение на издаване на разрешение по чл.177 ЗУТ като условие за настъпване на изискуемост и ликвидност на вземането за дължимата цена по процесния окончателен договор за продажба на дружествени дялове, то този въпрос, нито е релевиран в процеса в съответните срокове и форма, нито въобще въззивният съд е формирал правораздавателната си воля въз основа на неговия отговор, поради което и същият няма качеството обуславящ изхода по спора.
В този контекст не е налице формулиран от касатора правен въпрос, обуславящ изхода по конкретното дело, който да се подложи на допълнителна дискреция по критериите за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК.
Следователно не се доказва да е налице хипотезата по чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 3000 лева -възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС, с оглед отбелязването в самия договор за правна защита и съдействие на извършеното плащане от страната.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2498 от 29.12.2016 г. на САС по в.т.д. №5124/2015 г..
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК:[ЕИК] да заплати на фондация „ЕКОЛОГИЯ БЕЗ ГРАНИЦИ”-гр.С. разноските пред настоящата инстанция в размер на 3000-три хиляди лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.