О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
гр. София, 19.08.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1434 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В., чрез адв. Д. П., срещу решение № 11/06.02.2019 г. по гр.дело № 7/2019 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 598/21.11.2018 г. по гр.дело № 1937/2018 г. на Видинския районен съд, с което са уважени предявените от М. Л. К. „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В. искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 2570.40 лв. обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение за периода от 02.07.2018 г. до 02.11.2018 г. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателят счита, че обжалваното въззивно решение е и очевидно неправилно. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят, като неоснователни.
В изложението са формулирани въпросите: 1. в кои случаи ръководството (председателят и секретарят) на синдикална организация към клон на търговец- самостоятелен работодател, се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ във връзка с § 1, т. 6 ДР на КТ при условие, че в дружеството на принципала няма синдикална организация, 2. дали изрично искане на страна по делото за представяне на оригинал на писмен документ, представен в заверен препис от страната, задължава съда да изиска оригинала на този документ и ако този оригинал не бъде представен, задължава съда да изключи въпросното писмено доказателство от доказателствения материал по делото, 3. дали участието в синдикално ръководство на организация вън от структурата на работодателя дава основание за ползване на предварителната закрила по Кодекса на труда, 4. длъжен ли е въззивният съд съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната ? жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора, 5. налице ли са условия предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ във връзка с § 1, т. 6 ДР на КТ при условие, че липсва официален документ от представителна организация, че лицето, което желае да се ползва от закрилата, в действителност е член на синдикално ръководство, 6. в кои случаи една синдикална организация следва да бъде счетена за представителна при работодателя, как следва да бъде удостоверено това и могат ли членовете на ръководството ? да се ползват от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ във връзка с § 1, т. 6 ДР на КТ при условие, че организацията не развива реална синдикална дейност, 7. категоричното оспорване на подпис, поставен под документ по делото, направено в отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила, задължава ли съда да открие производство по чл. 193 ГПК и да разпредели доказателствената тежест между страните. Мотивирани са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение. Въпросите според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са и са приложени решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. Л. К., чрез адв.Е. С., в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поради преповтаряне на доводите в касационната жалба и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение, намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищцата М. Л. К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. второ КТ-съкращаване на щата, за неговата отмяна, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
От фактическа страна е прието, че на 1 юни 2018 година със заповед № 3/01.06.2018 г. на управителя на „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В. трудовото правоотношение по трудов договор № 5, сключен на 01.03.2000 г. между ищцата М. Л. К. и ответника „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В., където ищцата е заемала длъжността „касиер“, е било прекратено на основание чл. 328, ал.1 точка 2 изр. второ-съкращаване на щата.
Прието е, че с прекратяващата трудовото правоотношение между страните заповед е начислено обезщетение в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие, на основание чл. 220, ал. 1 КТ, както и да бъде изплатено парично обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. – девет дни, пропорционално на отработеното време. Въз основа на отразяването по заповедта е прието за установено, че същата е връчена на ищцата на 01.06.2018 г.
Съдът е приел, че от приобщените по делото писмени доказателства- заповед № 3/01.06.2018 година, Удостоверение №/1-2-33401/9.5.2018 год. и писмо № 01-160-/03.07.2018 година на ФНСДУО-КНСБ, удостоверение от синдикалната организация на работниците и служителите в „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В. и протокол от отчетно-изборното събрание на същата синдикална организация от 09.06.2016 година, се установява, че ищцата е избрана за „секретар-касиер“ на Общо събрание на работниците, проведено на 09.06.2016 г., и е продължила да изпълнява функциите си до 01.06.2018г., когато трудовият ? договор с работодателя е прекратен.
Прието е, че със заповед № 13/30.05.2018г. на клона на „СУАБ-СБА” ЕООД е утвърдено ново щатно разписание, в което е съкратена една щатна бройка за длъжността „касиер“, наредено е на основание чл. 329 от КТ да бъде извършен подбор между всички служители, заемащи длъжност „касиер“ и „счетоводител“, определен е 7-дневен срок за извършване на подбор от определената със заповедта комисия. Посочено е, че тези обстоятелства се установяват и от заповед № 2/30.05.2018г. на управителя на „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В., с която е назначена комисия за извършване на подбор и са определени критериите за подбора – преценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа на служителите, заемащи двете сходни длъжности „счетоводител“ и „касиер“. Въз основа на протокол за извършване на подбор с дата 31.05.2018 г. е установено, че комисията е предложила на работодателя да бъде прекратено трудовото правоотношение на М. Л. К., на длъжност „касиер“. Със заповед № 3/01.06.2018 година работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.06.2018 година.
Ответникът е представил по делото 11 бр. декларации от работници и служители „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В. с еднотипно съдържание, в смисъл че при работодателя не съществува синдикална организация.
Приобщена към доказателствата по делото е длъжностна характеристика за длъжността „касиер“.
Прието е по делото и копие от регистрационна карта № 10033712/06.06.2018г. на Дирекция „Бюро по труда“- В. на името на М. К., в която са отразени дати за срещи от 06.07.2018 г. до 23.10.2018 г.
От заключението на вещото лице по извършената икономическа експертиза, което съдът е приел за обективно и компетентно дадено, е установено следното: брутното трудово възнаграждение на ищцата за един месец, предхождащ уволнението, е в размер на 642,60 лв. Съобразно размера на месечното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ датата на уволнението, брутният размер на обезщетението по реда на чл. 225, ал. 1 КТ за шест месеца, считано от датата на уволнението, възлиза общо на 3 213,00 лв., нетен размер след приспадане на 10% ДДФЛ в размер на 2 891,70 лв.
От правна страна въззивният съд е приел, че работодателят „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В. е обособено образувание, самостоятелно наемащо работници и служители и представляващо самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. Посочено е, че съгласно ТР № 9/2014 г. по т.д. № 9/2013 г. ОСГК в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 във връзка с §1, т.6 ДР на КТ обхваща и ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната секция, учредена към съответното поделение – самостоятелен работодател.
Прието е, че за да бъде уважен главният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, като в тежест на работодателя е да докаже законност на извършеното уволнение, като в конкретния случай с оглед основанието на уволнението е посочено, че ответникът –работодател следва да докаже дали ищцата ползва закрилата по чл. 333 КТ и ако се ползва, спазена ли е тази закрила от работодателя преди да постанови уволнението, че е налице реално съкращаване на щата, че уволнението на ищцата е извършено след възникване на фактическото основание за това, т.е. след съкращаване на щата, че е извършен подбор на всички служители на съкращаваната длъжност и евентуално съответно и на други служители, заемащи сходни или еднакви длъжности, критериите, по които са сравнявани служителите, които да съответстват на уредените в чл. 329 КТ, доказателства, въз основа на които са формирани оценките, както и че ищцата попада в кръга на подлежащите за съкращение.
Съдът е посочил, че съгласно чл. 333 КТ е установена т.нар. предварителна закрила при уволнение, която предхожда извършването на уволнението. Нейното предназначение е да постави извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително разрешение от определен орган и само след получаването на това разрешение уволнението може да бъде извършено. Това разрешение се иска писмено от работодателя и трябва да се получи писмено от компетентния орган. По силата на чл. 344, ал. 3 КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварително съгласие на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Прието е, че според чл. 333, ал. 3 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.
Прието е още, че предварителната закрила на ищцата по чл. 333, ал. 3 КТ не е била преодоляна, тъй като липсва и искане, и изрично съгласие, дадено от колективен ръководен синдикален орган за уволнението на служителя, поради което уволнението се явява незаконосъобразно извършено и като такова на основание чл. 344, ал. 3 КТ следва да се отмени. Посочено е, че самият работодател не оспорва факта, че не е искал предварително съгласие от синдикалното ръководство. Съдът е приел, че без да разглежда спора по същество с оглед прекратителното основание от материалноправна гледна точка- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ районният съд е постановил решение, с което законосъобразно е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и отменил заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Прието е, че основно спорно обстоятелство по делото е дали съществува синдикална организация. Въззивният съд е приел за неоснователни подробно развитите във въззивната жалба доводи относно липсата на такава.
Посочено е, че пред районния съд са представени протоколи от събрания на синдикалната организация от различни години, от които е установено, че синдикалната организация е създадена на 18.06.2001 г. Въз основа на протокола от 12.06.2006 г. е прието, че синдикалната организация е приела отчет за дейността през периода 2001-2006 г., отчет за събиране и отчитане на членски внос от синдикалните членове и е избрала председател и касиер на синдикалната организация. От протокола от 10.06.2001 г. е установено, че синдикалната организация е приела отчет за дейността през периода 2006-2011 г., отчет за събиране и отчитане на членски внос от синдикалните членове и е избрала председател и касиер на синдикалната организация. Въз основа на протокола от 09.06.2016 г. е прието, че синдикалната организация е приела отчет за дейността през периода 2011-2016 г., отчет за събиране и отчитане на членски внос от синдикалните членове и е избрала председател и секретар-касиер на синдикалната организация.
Съдът е посочил, че във въззивната жалба са развити доводи относно това, че представените протоколи не са годно доказателствено средство, тъй като в тях не били отразени поименно присъстващите лица и техни подписи и че липсата на подписите на присъствалите лица опорочавала волята на събранието, ако такова изобщо било проведено. Съдът е приел, че доводите за неоснователни, тъй като липсва законово изискване за формата и реквизитите, на които трябва да отговарят протоколите от събранията на синдикалните организации. Прието е, че такива не са предвидени в чл. 26 от Устава на ФНСДУО, публикуван на официалната интернет страница.
Посочено е още, че протоколът за проведено Общо събрание е частен свидетелстващ документ и формалната му доказателствена сила се отнася единствено до авторството. Верността на материализираното с него удостоверително изявление няма обвързваща материална доказателствена сила и съдът го преценява по вътрешно убеждение съобразно данните по делото. Прието е, че в конкретния случай по делото не са представени доказателства, които да оборят верността на отразеното в протокола на общото събрание.
Прието е, че в описа на паричните средства на синдикалната организация са видни паричните средства на синдикалната организация, предадени от секретаря-касиер на председателя на синдикалната организация. От разходния касов ордер и квитанцията е установено, че председателят на синдикалната организация е получил 40 лв. за участие в митинг.
Въз основа на писма №01-237/08.10.2018 г. и № 01- 228/03.10.2018 г. ФНСДУО-КНСБ – София е прието, че в информационната база данни синдикалната организация е отразена като редовна синдикална организация за периода 2004 – 2018 г., като последно членски внос е постъпил на 25.07.2018 г., като ФНСДУО издава удостоверения за легитимност/принадлежност на база документи и платен членски внос.
Посочено е, че подпис на работодателя Н. Н. стои под единния протокол по чл.5 ал.1 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, поради което е приет за неоснователен доводът, че в предприятието изобщо не е съществувала синдикална организация. Ответникът не е оспорил истинноста на документа и не е поискал откриването на производство по чл. 193 ГПК, поради което документът не може да се приеме за неистински.
Съдът е приел, че не съществува законово задължение на синдикалната организация за уведомяване на работодателите за съществуването на синдикални организации като с удостоверенията за легитимност всяка синдикална организация удостоверява синдикално членство на организация пред работодателя или съответния териториален ръководител.
Посочено е, че във въззивната жалба са развити подробни доводи относно това, че от устава ФНСДУО било видно, че минималният членски състав на една синдикална организация е 3 (трима) синдикални членове, а от представените към отговора декларации от служителите в „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В. било видно, че към датата, на която Синдикалната организация при „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В., с председател М. М. основен член на ФНСДУО – КНСБ – Синдикат на работещите в „СУАБ-СБА” ЕООД, е придобила права на представителна синдикална организация по КТ /22.03.2018 г./ единствени възможни членове били ищцата и т.нар. председател – тоест, не били налице минимално изискуемият брой членове за съществуване на синдикална организация. Съдът е приел, че представените от ответника пред районния съд 11 броя декларации на служителите в предприятието не представляват годни доказателствени средства, тъй като не са сред посочените в Глава четиринадесета, раздели I-VI ГПК доказателства, поради което. Посочено е, че тези декларации по същество обективират свидетелски показания, а последните се събират по реда на Глава четиринадесета, раздел II ГПК. Ответникът обаче не е поискал авторите на декларациите да бъдат разпитани като свидетели. Прието е, че от представените пред районния съд доказателства – приходни касови ордери и квитанции, вносни бележки се установява, че в предприятието е събиран членски внос, част от който след това е превеждан на ФНСДУО. Прието е още, че особено показателна е книгата–ведомост, в която синдикалните членове са удостоверили това си качество чрез саморъчно положени подписи, удостоверяващи и размера на членския внос. Касовата книга е водена редовно и в нея са отразявани размерите на наличностите помесечно.
Прието е, че от протокол от 29.05.2018 г. за проведено общо събрание на синдикалните членове се установява, че е взето решение да се подпомогнат действащите членове на синдикалната организация, като са посочени 9 синдикални членове и размера на съответните суми, които са получени, видно от приложените разходни касови ордери по делото.
Съдът е приел, че гореизложеното категорично опровергава изложеното в декларациите относно липсата на синдикална организация, респ.на ръководство на последната.
Относно въпроса отправено ли е предизвестие от работодателя до ищеца въззивният съд е приел, че изследването му е безпредметно, доколкото нормата на чл. 344, ал. 3 КТ предвижда, че когато за уволнението на определено лице се иска предварително съгласие на синдикален орган и такова не бъде дадено, уволнението се отменя без разглеждане на спора по същество.
При този изход от спора по главния иск основателна е приета и акцесорната претенция на ищцата, заявена по реда на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „касиер“.
Поради уважаването на главния иск съдът е приел, че следва да бъде уважен и акцесорният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като ищцата е доказала оставането си без работа поради уволнението и размера на претърпените от това вреди през процесния период. За безспорен е приет фактът, че ищцата е без работа в претендирания шестмесечен период след уволнението, а размерът на претендираното обезщетение е приет за доказан чрез заключението на вещото лице. Решението в тази му част не е обжалвано и пред въззивната инстанция не са изразени доводи относно незаконосъобразност на решението в тази му част, поради което въззивната инстанция е приела, че е ограничена от посоченото в жалбата и не следва да се произнася относно основателността и доказаността на иска.
Освен изложените във въззивното решение мотиви въззивният съд е препратил към мотивите в първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, като е отбелязал, че споделя изцяло изводите на районния съд.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК.
В случая въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по първи, втори, трети и седми въпроси. Същите представляват оплаквания по правилността на обжалваното решение, целящи произнасяне на съда по съществото на спора във фазата по селекция на касационните жалби. В производството по чл. 288 ГПК, каквото е настоящото Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на посоченото съдът преценява, че първи, втори, трети и седми въпроси не са правни. Неустановяване на общото основание е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението.
С решение № 157/08.11.2011 г. по т.дело № 823/2010 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл. 290 ГПК, е прието, че съобразно задължителните указания във връзка с правомощията на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите към нейното решение, дадени в ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС – т.19, въззивният съд като втора инстанция е длъжен да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си. Посочените указания не са изгубили значението си след влизане в сила на действащия ГПК от 2007 год. Предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност при потвърждаване на решението въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство – чл.269 ГПК. По същият начин е разрешен правният въпрос в останалите цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК- решение № 134/30.12.2013 г. по т.дело № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр.дело № 826/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 283/14.11.2014 г. по гр.дело № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о.
Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС.
В мотивите на въззивното решение съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, съответно е посочил кои от правнорелевантните факти са установени и кои е приел за неосъществили се. Обсъдени са и доводите на страните от значение за решението по делото. Следователно по този правен въпрос не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По същият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК в ясна и пълна и не следва да се тълкува. По приложението ? е установена трайна и обилна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Освен това въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи с цитираната практика на ВКС по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по пети и шести въпроси от изложението. Въпросите не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са формулирани общо. А за да е правен въпросът съгласно практиката на ВКС, обективирана в т. 1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Така формулирани пети и шести въпроси не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Поради това съдът преценява, че въпросите не са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В., чрез адв. Д. П..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 400 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 11/06.02.2019 г. по гр.дело № 7/2019 г. на Видинския окръжен съд по касационна жалба вх. № 973/19.03.2019 г., подадена от ответника „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В., чрез адв. Д. П., съдебен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес].
Осъжда „СУАБ-СБА” ЕООД- клон В., ЕИК 8310331270037, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на М. Л. К., ЕГН [ЕГН], сумата 400 лева разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: