О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 27.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1646/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№381/10.01.2013 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С., приподписана от адв. Р. А., против въззивно решение №746/12.12.2012 г. по гр.д.№1138/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1415/25.7.2012 г. по гр.д.№1102/2012 г. по описа на Русенския районен съд, VІ-ти граждански състав, с което [фирма] – С., е осъдено да заплати на М. Л. В. от [населено място] сумата 7612 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.3 КТ, за периода от 16.01.2008 г. до 26.6.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.7.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 450 лева – разноски.
С обжалваното решение е прието, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, като по делото е прието по безспорен начин, че ищцата е била възстановена на работа на заеманата преди уволнението й длъжност и независимо от заявената от нея готовност да започне работа, неправомерно не е била допусната до работата през процесния период, поради което са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на обезщетението по чл.225, ал.3 КТ. Относно доводите на работодателя, че на практика допускането до работа на длъжността, на която ищцата е възстановена, не е било възможно, поради закриване на част от предприятието, по последното обстоятелство се явява предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че са налице основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като правният спор е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се решение №949/15.02.1993 г. по гр.д.№807/1992 г. на ВС, ІІІ г.о. по въпроса относно това дали недопускането до работа при обективна невъзможност е основание за уважаване на претенцията по чл.225, ал.3 КТ. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и сочи и чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставя се и въпрос “Преклудира ли се правото на обезщетение по чл.225, ал.3 КТ, в случай, че за предишен период искът за обезщетение е отхвърлен?”. Като противоречива практика се сочи решение от 24.6.2008 г. по гр.д.№3631/2007 г. на СГС, ІV-Б състав.
Моли се за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация М. Л. В., посредством процесуалния си представител – адв. П. И., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация, намира следното:
По първия от поставените от касационния жалбоподател въпроси е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, опредметена в решение №314/16.10.2012 г. по гр.д.№307/2012 г., ІІІ г.о. С посоченото решение е прието, че “Възстановяването на незаконно уволнения работник на предишната работа се извършва с влязло в сила решение. То възстановява трудовото правоотношение занапред във вида, в който е съществувало към момента на незаконното уволнение – както би съществувало, ако работникът не беше уволнен /чл.345, ал.1, чл.354, ал.1,т.1 от КТ/. Възстановеният на работа работник е длъжен да се яви в срока по чл.345, ал.1 КТ , за да заеме работата. Еднократното явяване с такава готовност е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл.345, ал.1 от КТ. Ако междувременно длъжността е съкратена и работникът не може реално да я изпълнява занапред, работодателят следва да прекрати възстановеното трудово правоотношение на това основание / р. по гр.д. №1467/10 г., по гр.д. №1528/09 г. на трето г.о., по гр.д. №2302/05 г. на първо г.о. на ВКС/. Тогава работникът няма право на обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ – р. по гр.д. №1287/91 г. на трето г.о.. Ако обаче работодателят не прекрати трудовия договор за автоматично възстановената с трудовото правоотношение длъжност и не допуска работника да я изпълнява с обяснението, че длъжността не съществува, той действа недобросъвестно – не отчита значимата за правоотношението промяна в структурата си, държи работника в неуредено положение и му дължи обезщетението по чл.225, ал.3 от КТ/ р. по гр.д. №1528/09 г. на трето г.о./.”
Изложеното в обжалваното решение съответства на приетото в решението на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, поради което не е налице основание за допускане по смисъла на чл.280 ГПК по него.
По втория от поставените въпроси, а именно “Преклудира ли се правото на обезщетение по чл.225, ал.3 КТ, в случай, че за предишен период искът за обезщетение е отхвърлен?”, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като представеното решение се отнася за предходен период, за който фактите и обстоятелствата са неотносими към настоящия случай. В посочения смисъл са и изводите на СГС по цитираното решение, по отношение на друг предходен период, тъй като силата на пресъденото нещо по него не се отнася за периода, визиран в цитираното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №746/12.12.2012 г. по гр.д.№1138/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., по подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С., касационна жалба, вх.№381/10.01.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: