2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№663
С., 25.10.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 31 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. П. Х. и С. В. Х. срещу тази част от Решение № 643 от 19.07.2010 год. на Пловдивския апелативен съд с която е потвърдено Решение № 514 от 28.12.2009 год. по т.д.№ 478/2009 год. на Пловдивския окръжен съд. С нея е бил приет за неоснователен, предявеният от Христеви срещу [фирма] иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 10000 лв. В частта с която П. е приел за основателен обективно съединеният иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 22235 евро, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав е, че не са налице посочените основания за допускане на касационен контрол.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание: 1./ чл.55 ал.1 ЗЗД за 22235 евро – подлежаща на връщане, като дадена на отпаднало основание цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот; 2./ чл.82 ЗЗД за 10000 лв. – пряка вреда/загуба от неизпълнение на договора, съобразно заплатената на трето лице неустойка.
Исковете произтичат от сключен на 17.11.2006 год. предварителен договор за покупко-продажба, съдържащ елементи на договор за строителство.
Първоинстанционният съд е отхвърлил и двата иска, като недоказани. Сезиран с въззивната жалба на Христеви, съставът на П. е отменил решението в частта досежно иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и го е уважил за посочената сума. Оставил е в сила първоинстанционния акт в частта относно иска по и чл.82 ЗЗД. Позовал се е на това, че второто облигационно правоотношение и сумата платена по него нямат отношение към изпълнението/неизпълнението на процесния договор.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 на ТР № 1/2010 год. конкретни правни въпроси не се съдържат. Съдържат се цитати от мотивите на две, постановени при действието на ГПК-1952 год. решения на ВКС. Сочат се основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
За да е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК следва да са налице две кумулативни предпоставки – наличието на правен въпрос (съобразен с критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК) и противоречие със задължителна практика на ВС на РБ или ВКС (т.2 на същото ТР). Нито една от тези предпоставки не е налице.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Освен, че липсва поставен правен въпрос, това основание се свързва с „некоментирането на хипотезата на ал.2 на чл.21 ЗЗД, както и на изречение 2-ро на чл.82 ЗЗД”. Ако това би било така, би съставлявало нарушение на материалния или процесуалния закон или необоснованост – чл.281 т.3 ГПК, но не е основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 643 от 19.07.2010 год. на Пловдивския апелативен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.