3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 13.07.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 500/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 3206 от 18.04.2012 г. по в. гр. д. № 414/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната подадената от същото дружество частна касационна жалба вх. № 5144 от 129.02.2012 г. срещу постановеното по посоченото дело определение № 481 от 09.02.2012 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане, като твърди, че своевременно е изпълнил указанието за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. и за представяне на платежния документ. В подкрепа на своето твърдение представя копие на вносна бележка за същата сума от дата 06.04.2012г., издадена от „А. Б. България”, Клон К..
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови разпореждането си от 18.04.2012 г., въззивният съд е приел, че търговското дружество /сега частен жалбоподател/ не е изпълнило едно от дадените му с разпореждане от 23.03.2012 г. указания, а именно – указанието за внасяне по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. и за представяне на документ за това. В тази връзка решаващият състав е отчел, че в депозираната молба от 17.04.2012 г., с която са изпълнени част от указанията за отстраняване нередовността на частната касационна жалба, е посочено прилагането на документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса и адвокатско пълномощно, но в действителност такива документи не са приложени.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд неправилно е постановил връщане на частната касационна жалба по съображения за неизпълнено указание за внасяне на държавна такса. При констатацията, че в подадената молба вх. № 9455 от 17.04.2012 г. като едно от приложенията /т. 2/ фигурира именно „документ за внесена държавна такса 15 лв. по сметката на ВКС”, а такъв документ по делото липсва, администриращият съд е следвало да даде възможност на страната да отстрани това противоречие и едва при непредставяне на описания документ да приложи разпоредбата на чл. 286, т. 2 ГПК.
Независимо от това, обаче, постановеното разпореждане не следва да бъде отменено. Доколкото предмет на подадената частна касационна жалба е определение по чл. 419 ГПК, същата е недопустима и не подлежи на касационен контрол.
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Пловдивски районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като е потвърдил същото, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението по допускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Пловдивски окръжен съд разпореждане № 3206 от 18.04.2012 г. по в. гр. д. № 414/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: