5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 10.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1197/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 531 от 28.11.2012 г., постановено по гр. д. № 626/2012 г. на Врачански окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 583 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 4013/2011 г. на Врачански районен съд, е отхвърлен предявеният от Д. И. С. против [фирма] иск за унищожаване поради заплашване на запис на заповед от 30.06.2011 г. за сумата 19 110 лв., подписан от Д. С. като издател в полза на [фирма], и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника в размер на 3 202.20 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторката навежда оплаквания за неправилна интерпретация на фактите и доказателствата по делото, отнасящи се до елементите от фактическия състав на чл.30 ЗЗД. Твърди, че въззивният съд неправилно е основал извода си за отсъствие на заплашване по смисъла на чл.30 ЗЗД единствено върху настъпилото в хода на процеса прекратяване на досъдебното производство срещу лицата, упражнили принуда върху нея с цел подписване на записа на заповед.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с противоречие на извършената от въззивния съд преценка за липса на осъществени от служители на ответника действия „по заплаха”със задължителната практика в решение № 38/12.02.2009 г. по гр. д. № 532/2008 г. на ВКС, ІІ г. о. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е заявено във връзка с твърдението, че с влязло в сила решение № 576/13.07.2012 г. по гр. д. № 4242/2011 г. на Врачански окръжен съд при идентична фактическа обстановка е признато упражняването на заплаха спрямо касаторката за сключване на договор за потребителски кредит. Като основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочено значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на разрешения от въззивния съд правен въпрос „отпадането на наказателната отговорност върху лицата, осъществили принуда /заплаха/ при подписване на записа на заповед, съставлява ли основание за отхвърляне на претенцията за унищожаване на записа на заповед, след като няма произнасяне на наказателния съд за наличието на престъпление, респ. вина”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, отразен в приложен към отговора списък по чл.80 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Врачански районен съд по гр. д. № 4013/2011 г. и да отхвърли предявения от Д. И. С. против [фирма] иск за унищожаване на запис на заповед от 30.06.2011 г. за сумата 19 110 лв. на релевираното в исковата молба основание – упражнена заплаха при подписване на записа на заповед, Врачански окръжен съд е приел, че в хода на процеса не е доказано заплашване на ищцата по смисъла на чл.30 ЗЗД при издаване на записа на заповед. Въззивният съд е изложил съображения, че заплашването като основание за унищожаване на записа на заповед предполага неправомерно въздействие върху волята на ищцата за поемане на менителничното задължение, респ. упражняване на психическа принуда чрез възбуждане на основателен страх за засягане на нейни или на близките й лични или имуществени блага, наложила подписването на записа на заповед. След анализ на писмените и гласни доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до извод, че доказателствата не подкрепят твърденията на ищцата за подписване на записа на заповед под въздействието на заплаха за предаването й на полицейските органи, осъществена от страна на служителите на ответната банка В. К., К. К. и С. З.. Като е взел предвид депозираните пред първата инстанция свидетелски показания относно обстоятелствата, при които е подписан записът на заповед, решаващият въззивен състав е приел, че ищцата е издала доброволно и по своя свободна воля записа на заповед, след като са й били разяснени последиците от действията й по осребряване на неистински чекове на „А. Експрес Т.” в клона на [фирма] в [населено място]. В съобразителната част на решението съставът на Врачански окръжен съд се е позовал на настъпилото след приключване на първоинстанционното производство прекратяване на наказателното производство срещу служителите на [фирма] В. К., К. К. и С. З. за престъпление по чл.214, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с ал.1 и чл.213а, ал.2, т.4 и ал.3, т.2 и т.5 НК, но не е обвързал изводите си за липса на заплаха по смисъла на чл.30 ЗЗД с факта на воденото и прекратено наказателно производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация не е обосновано с конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, а с доводи за неправилна преценка на фактите по делото и на събраните във връзка с тях доказателства. Решаващият извод на въззивния съд за липса на заплашване по смисъла на чл.30 ЗЗД като основание за унищожаване на спорния запис на заповед произтича от преценката, че от доказателствата не е установено упражняването на психическа принуда върху волята на ищцата – сега касатор, с цел поемане на менителничното задължение. Преценката на доказателствата и направените в резултат на нея фактически изводи са израз на решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция, правилността на която е извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и не може да бъде проверявана в стадия по допускане на касационното обжалване. В тази насока са и разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, с които е проведено ясно разграничение между общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Според задължителните указания в т.1 от цитираното решение, въпросите, които се отнасят до обсъждането и преценката на доказателствата и до възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивната инстанция нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване. В конкретния случай съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се изчерпва с оплаквания за неправилно интерпретиране на фактите и доказателствата, което е достатъчно за недопускане на обжалваното решение до касация.
Неоснователен е и доводът за противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.30 ЗЗД. Представеното с изложението решение № 38 от 12.02.2009 г. по гр. д. № 532/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г. и според указанията в т.2 от цитираното тълкувателно решение не съставлява задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Разгледано в аспекта на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, решението не доказва противоречиво разрешаване на въпроса в кои случаи е налице заплашване като основание по чл.27 във вр. с чл.30 ЗЗД за унищожаване на правна сделка. Произнасянето в решението на ВКС и в обжалваното въззивно решение е еднопосочно – и в двете решения е застъпено становището, че сделката може да бъде унищожена поради заплашване тогава, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да я сключи чрез възбуждане на основателен страх; заплашването се осъществява чрез въздействие върху волята на лицето посредством средства за психическа принуда, с помощта на които се създава основателен страх за живота, здравето, личните и имуществени блага на заплашвания или на негови близки, и това е мотивът за сключване на сделката. За да отхвърли иска по чл.30 ЗЗД, въззивният съд е приел, че не е доказано заплашване по отношение на ищцата, т. е. отхвърлянето на иска не е обусловено от различно спрямо възприетото в практиката на ВКС тълкуване на понятието „заплашване”, а от анализа на доказателствата и установяването на елементите от фактическия състав на основанието по чл.30 ЗЗД.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е доказано и с представеното решение № 576 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 4242/2011 г. на Врачански районен съд. Решението е постановено по предявени от касаторката против [фирма] обективно съединени искове за съществуване на вземане по договор за потребителски кредит и за унищожаване на договора на основание чл.30 ЗЗД. Същото е абсолютно неотносимо към разрешения с обжалваното решение правен спор, тъй като е основано на съвсем различна фактическа обстановка, обусловила правните изводи на съда. Освен това няма противоречие между произнасянето в двете решения, доколкото и с посоченото решение искът за унищожаване на договора за потребителски кредит на основание чл.30 ЗЗД е отхвърлен по съображения за недоказаност на твърдението, че договорът е сключен поради заплашване.
Касаторката се е позовала на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с въпроса дали отпадането на наказателната отговорност на лицата, осъществили психическата принуда върху волята й, е основание за отхвърляне на иска за унищожаване на записа на заповед. Поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. При формиране на изводите за отсъствие на предпоставките на чл.30 ЗЗД въззивният съд не се е повлиял от факта на прекратяване на наказателното производство срещу служителите на ответната банка, посочени в исковата молба като лица, упражнили заплашването с цел подписване на записа на заповед. След като не е рефлектирал върху решаващата правна воля на съда за отхвърляне на иска, въпросът не попада в приложното поле на касационното обжалване и не се налага обсъждане дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 626/2012 г. на Врачански окръжен съд.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 625 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 531 от 28.11.2012 г., постановено по гр. д. № 626/2012 г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. И. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата 625 лв. /шестстотин двадесет и пет лв./ – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :