5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
Гр.София, 14.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3340 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма] /н./, [населено място], представлявана от изпълнителните директори О. Н. Р., И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., срещу определение № 1826/03.07.2015г., постановено по т.д.№ 2216/2015г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за допълване на протокола от съдебното заседание на 19.06.2015г.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е недопустимо и неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – апелативният съд следвало да се произнесе в открито заседание с призоваване на страните и да изслуша звукозаписа и обясненията на секретаря; произнасянето по молбата по чл.151, ал.4 ГПК следвало да се осъществи преди постановяване на решението по делото; искането за допълване протокола с изявлението на председателя на състава, че на страните не са били предоставени предварително определенията на съда по доказателствените искания на страните представлявало основателно предположение, че съдебният състав не е обективен и безпристрастен, което би имало значение за въвеждането на основания за касационно обжалване на въззивното решение, както и незаконосъобразно апелативният съд удължил императивния срок по чл.150, ал.2, изр.2 ГПК за предоставяне на разположение на страните на протокола от съдебното заседание. Молят обжалваното определение да се отмени и да се уважи искането им за допълване на протокола, като се насрочи производство по чл.151, ал.4 ГПК. Частните жалбоподатели са приложили и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Срещу частната жалба са постъпили отговори от [фирма] /н./, представлявана от синдиците Л. П. И. и Р. И. А., от Фонда за гарантиране на влоговете, [населено място] и от Българска народна банка, [населено място].
В отговора на [фирма] /н./, представлявана от синдиците Л. П. И. и Р. И. А. е направено възражение за недопустимост на частната жалба поради липсата на активна легитимация на жалбоподателите и необжалваемост на определението на САС, както и са изложени съображения срещу основателността на частната жалба.
В отговора на Фонда за гарантиране на влоговете, [населено място] е направено възражение за недопустимост на частната жалба поради липсата на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност на искането на поправка на протокола от съдебното заседание.
В отговора на Българска народна банка, [населено място] е изразено разбирането, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в хипотезите по чл.274, ал.3 ГПК; частната жалба не отговаря на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, както и е оспорена основателността на искането за поправка на протокола.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че е сезиран с искане на [фирма] и [фирма] /н./, представлявана от изпълнителните директори О. Н. Р., И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П. за поправка на протокола от открито съдебно заседание на 19.06.2015г., като на страница 26 преди текста „съдът по доказателствените искания”, алтернативно на страница 27 преди текста „за допускане на всички доказателствени искания” протоколът да се допълни с изявлението на председателя на съдебния състав: „Поради кратките срокове, се извиняваме, че не успяхме да ви представим предварително определенията.” и на страница 38 след изречението „Да се издаде препис от протокола на всички страни в производството.” да се допълни с изявлението на председателя: „Протоколът от съдебното заседание ще бъде готов и ще бъде на разположение на страните в сряда 24.06.2015г.”. Изложени са съображения, че направените в искането бележки за пропуски в протокола не се отнасят до същността на изявленията, изказванията и исканията на страните, нито до пълното и точно отразяване на съдопроизводствените действия в него. Молбата съдържала единствено твърдения за недокументирани изявления на председателя на съдебния състав, които не представляват част от констатациите и определения на въззивния съд. Поради липсата на твърдения за неудостоверени процесуални действия на съда на страните, както и забележки по необходимото и съществено съдържание на протокола съгласно чл.150, ал.1 ГПК, молбата е счетена за недопустима и е оставена без разглеждане.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена от лица, легитимирани да обжалват постановеното определение, доколкото същите са молители в производството в чл.151, ал.4 ГПК и са конституирани като жалбоподатели във въззивното производство. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника [фирма] /н./, представлявана от синдиците Л. П. И. и Р. И. А., за недопустимост на частната жалба.
От друга страна, частната жалба е недопустима поради необжалваемост на постановения от апелативния съд акт.
Обжалваният акт на въззивния съд не е от категорията на актовете, подлежащи на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като е постановен от въззивния съд по депозирана пред същия молба по чл.151, ал.4 ГПК и не представлява определение на въззивния съд, съдържащо произнасяне по подадена частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което се прегражда развитието на делото или се дава разрешение по същество на друго производство.
Подадената частна жалба не е и от категорията на актовете, подлежащи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Допустимостта на частната жалба срещу определение на апелативния съд се определя от характера на обжалвания акт съгласно чл.274, ал.1 ГПК, т.е. в случаите, в които определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването е изрично предвидено в закона. Обжалване на определението на съда по чл.151, ал.4 ГПК, с което същият се произнася по искане за поправка и допълване на протокола от съдебно заседание, не е изрично предвидено в процесуалния закон. Това определение не е преграждащо и за развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Предвид необжалваемостта на определението, с което се допуска или отказва поправката или допълването на протокола от съдебното заседание, съответно не подлежи на обжалване и определението, с което се оставя без разглеждане молбата по чл.151, ал.1 ГПК.
В посочения смисъл са определение № 736/10.10.14г. по ч.гр.д.№ 5685/14г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение № 589/18.07.14г. по ч.гр.д.№ 4256/14г. на ВКС, ІV г.о., постановени срещу подадени частни касационни жалби по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с които са обезсилени, като недопустими определения на въззивен съд, с които са потвърдени първоинстанционни разпореждания за оставяне без разглеждане на искания по чл.151, ал.1 ГПК поради просрочване на молбата за поправка и допълване на протокол от съдебно заседание. В тези определения аргументите са изведени и от необжалваемостта на самия протокол по реда на чл.274, ал.1 ГПК. По същия въпрос са постановени и определение № 173/23.03.15г. по ч.гр.д.№ 1023/15г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение № 176/26.05.14г. по ч.гр.д.№ 1133/14г. на ВКС, ІІ г.о., с които е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение за оставяне без разглеждане като просрочена на молба за изменение на съставения протокол от съдебно заседание; определение № 807/11.12.13г. по ч.гр.д.№ 6342/13г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение № 230/09.10.13г. по гр.д.№ 1454/12г. на ВКС, ІІІ г.о., с които е потвърдено определение на окръжен съд за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу определение за отхвърляне на молба по чл.151, ал.1 ГПК, съответно е върната подадената частна жалба; определение № 241/22.04.15г. по ч.гр.д.№ 962/15г. на ВКС ІІІ г.о., с което е потвърдено определение на друг състав на ВКС за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу определение на окръжен съд за оставяне без уважение на молба за поправка на протокол по чл.151, ал.1 ГПК. С други актове, като определение № 580/29.09.10г. по гр.д.№ 1594/09г. на ІІІ г.о. и определение № 198/30.07.13г. по гр.д.№ 3016/13г. на І г.о., ВКС е приел, че следва да се оставят без разглеждане молби по чл.151, ал.1 ГПК, тъй като не съдържат искания, които не са изведени от съдържанието на протокола, а са по същество на спора или касаят емоционални реакции на страните, а не процесуални действия, имащи значение за постановяване на акта на съда.
По изложените съображения съставът на ВКС констатира, че определението на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молба по чл.151, ал.4 ГПК за допълване на протокола от съдебно заседание не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2 във връзка с чл.274, ал.1 ГПК, поради което подадената частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма], [населено място] и [фирма] /н./, [населено място], представлявана от изпълнителните директори О. Н. Р., И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., срещу определение № 1826/03.07.2015г., постановено по т.д.№ 2216/2015г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели от 01.07.2015г. за допълване на протокола от съдебното заседание на 19.06.2015г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.