4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 06.10. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 604/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. П. И. от гр. Бургас – чрез процесуалния му представител адв. М. Т., срещу определение № VІ-476 от 13.04.2010 г. по ч. гр. д. № 479/2010 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното определение е оставено в сила определение от 29.01.2010 г. по ч. гр. д. № 295/2008 г. на Бургаски районен съд, с което е върната подадената от И. П. И. частна жалба срещу постановено по делото определение № 424 от 19.02.2008 г. и е оставена без разглеждане молбата на същия за спиране на изпълнението по образуваното спрямо него изпълнително дело № 20097040400474 по описа на ЧСИ с рег. № 704 на КЧСИ.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и правилата на морала, поради което прави искане за неговата отмяна. Излага подробни съображения за несъществуване на вземането, предмет на издадения срещу него в производство по чл.244 от ГПК /отм./ изпълнителен лист, като твърди, че атакуваното определение го лишава от право на адекватна защита срещу предприетото въз основа на изпълнителния лист принудително изпълнение.
В представеното изложение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания. Според частния жалбоподател, определението съдържа произнасяне по обуславящ процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата и значим за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Като обуславящ е поставен въпросът за приложимия процесуален закон, съобразно който следва да се преценяват сроковете за подаване на частна жалба срещу определение за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.237, б.”в” от ГПК /отм./ и на искане за спиране на изпълнението в случаите, когато изпълнителният лист е издаден по депозирана преди 01.03.2008 г. молба, а изпълнението е започнало, респ. жалбата и искането за спиране са подадени, след 01.03.2008 г.
Ответникът „О. млечна компания” АД – гр. Пловдив не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С обжалваното определение Бургаски окръжен съд е потвърдил определение на Бургаски районен съд по ч. гр. д. № 295/2008 г., с което е върната подадената от И. П. И. частна жалба срещу определение от 19.02.2008 г. за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.242 във вр. с чл.237, б.”е” от ГПК /отм./, в полза на „О. млечна компания” АД срещу И. И. за сумата 6 114.28 лв., дължима по запис на заповед от 30.11.2008 г., и е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за спиране на предприетото във връзка с изпълнителния лист принудително изпълнение. Въззивният съд е приел, че частната жалба и искането за спиране на изпълнението са процесуално недопустими, тъй като са подадени на 12.12.2009 г. – след изтичане на предвидените в чл.244 от ГПК /отм./ и чл.250 от ГПК /отм./ преклузивни седемдневни срокове, броени от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение, извършено на 29.11.2009 г. Сроковете са преценявани съобразно разпоредбите на ГПК от 1952 г. /отм./ по съображения, че след като молбата за издаване на изпълнителен лист на основание чл.237, б.”е” от ГПК /отм./ е подадена преди 01.03.2008 г., по силата на пар.2, ал.9 от ПЗР на ГПК от 2007 г. образуваното по повод на същата производство следва да се развие по реда на отменения кодекс до окончателното му приключване.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК обвързва допускането на въззивното определение до касационно обжалване с визираните в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК предпоставки.
Предвид мотивите на въззивния съд, с които е обоснован извода за недопустимост на подадените от жалбоподателя частна жалба и искане за спиране на изпълнението, поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на делото и отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Въпреки значимостта на въведения въпрос, касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано поради отсъствие на релевираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е аргументирано с твърдения за противоречие на даденото от въззивната инстанция разрешение относно приложимия процесуален закон, според който следва да се преценява спазването на сроковете за обжалване на определението за издаване на изпълнителен лист и за сезиране на съда с искане за спиране на изпълнението, с обективираната в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна практика. С цитираното тълкувателно решение са дадени задължителни указания по приложението на разпоредбата на чл.280 от ГПК и правомощията на Върховния касационен съд в производството по чл.288 от ГПК. Решението е неотносимо към предмета на обжалваното определение, поради което не е налице твърдяното противоречие между произнасянето в определението и формираната с решението задължителна съдебна практика.
Представените от частния жалбоподател определения – определение от 29.01.2010 г. по ч. гр. д. № 1364/2009 г. на Бургаски районен съд и определение № 150/2010 г. по ч. гр. д. № 846/2010 г. на Айтоски районен съд, не доказват тезата за осъществяване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Същите са постановени в рамките на заповедни производства, образувани по повод подадени след 01.03.2008 г. заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и чл.417 от ГПК, с оглед на което са неотносими към разрешаването на правния въпрос, обусловил изхода на конкретното дело.
Неоснователна е и тезата на частния жалбоподател за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, което е налице в случаите, когато приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Основанието за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК съществува тогава, когато произнасянето на Върховния касационен съд по конкретен правен въпрос ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на съществуваща съдебна практика по приложението на конкретни законови разпоредби, респ. когато е необходимо да бъде създадена съдебна практика по повод прилагането на неясни, непълни или противоречиви правни норми. Разпоредбата, на която се е позовал въззивният съд при преценката за допустимост на частната жалба и на искането за спиране на изпълнението – пар.2, ал.9 от ПЗР на ГПК от 2007 г., е ясна, точна и не се нуждае от тълкуване, а по прилагането й няма противоречия в съдебната практика. В пар.2, ал.9 от ПЗР на ГПК от 2007 г. е посочено изрично, че производствата, образувани по постъпили до 1 март 2008 г. молби за издаване на изпълнителен лист, се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс; По същия ред се разглеждат и молбите за спиране на изпълнението по чл.250 от ГПК /отм./, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до 1 март 2008 г. Приложимият към разглеждането на молбата за издаване на изпълнителен лист процесуален закон определя реда и срока за обжалване на постановеното по повод на същата определение, както и срока за сезиране на съда с искане за спиране на изпълнението. След като молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена преди 1 март 2008 г., допустимостта на частната жалба срещу определението за издаване на изпълнителен лист и на искането за спиране на изпълнението следва да бъде преценявана съобразно разпоредбата на чл.244 и чл.250 от отменения ГПК от 1952 г. В аналогичен смисъл са и съжденията на въззивния съд, които съответстват на константната практика на Върховния касационен съд по приложението на пар.2, ал.9 от ПЗР на ГПК от 2007 г. /напр. определение № 30 от 16.01.2009 г. по ч. т. д. № 11/2009 г. на ВКС, ІІ т. о./. При наличие на константна и безпротиворечива практика по приложението на разглежданата законова разпоредба произнасянето на касационната инстанция по поставения от частния жалбоподател въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което изключва основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, определението по ч. гр. д. № 479/2010 г. на Бургаски окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № VІ-476 от 13.04.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 479/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :