3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
Гр.София, 18.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 256 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., гр.Добрич и К. В. М., гр.Ген.Тошево срещу решение № 178/16.10.2009г., постановено по т.д.№ 246/09г. от Варненския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 111/25.02.2009г. по т.д.№ 30/08г. на Добричкия окръжен съд в частта по предявения иск на С. С. и в останалата част е потвърдено същото решение за отхвърляне на иска на К. М. против “О. българска банка”АД и “Н.” ООД за установяване на нищожността на учредената с нотариален акт № 167 от 16.03.2000г. договорна ипотека. Подадени са и частни жалби от С. С. и К. М. срещу разпореждане № 1504/30.10.2009г. за връщане на частните им жалби против разпореждане от 01.10.2009г. за оставяне без разглеждане на молба за поправка на протокола от съдебно заседание на 29.09.2009г.
Ответниците “О.Б.Б.”АД, гр.София и “Н., гр.Пловдив не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на произнасянето от въззивния съд по въпрос от значение за развитието на правото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор от 16.03.2000г. е учредена ипотека върху недвижим имот, собственост на К. М. в полза на “О. българска банка”АД за обезпечаване на вземане на банката срещу “Н.. Решаващият състав е изложил съображения, че не са налице въведените основания за нищожност – нарушение на чл.474, ал.4 ГПК /отм./, липса на представителна власт на лицата, извършили правни действия от името на “О. и “Н., липса на надлежно решение по чл.137 ТЗ и нарушение на чл.170 ЗЗД. Посочените в нотариалния акт признаци за индивидуализация на юридическите лица с оглед на изискванията на чл.167, ал.2 ЗЗД и чл.170 ЗЗД били достатъчни и управителят на “Н. разполагал с представителна власт. Предвид на учредяването на ипотека върху имот на трето лице не било необходимо решение на Общото събрание на съдружниците по чл.137, т.7 ТЗ, както и било налице потвърждаване на представителната власт на М.Димитрова, договаряла от името на банката.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите коментират събраните по делото доказателства и изложените въз основа на тях правни изводи на въззивния съд. Значението за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е свързано с необходимостта от това “измамите, извършвани от съдружниците да намерят своето отражение и в съответните правни норми, за да има защита и на пострадалите от това лица”. М. или процесуален въпрос не е формулиран съгласно чл.280, ал.1 ГПК и съобразно с разрешението в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Основанията по чл.280, ал.1 ГПК, с които следва да се обоснове приложното поле на касационното обжалване не съвпадат с тези по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на неправилните въззивни решения. Евентуалната необоснованост на въззивния акт не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
По частната жалба.
Обжалва се разпореждане за връщане на частна жалба срещу разпореждане, с което не е уважено искането на молителите за поправка на протокол от съдебно заседание.
Актът по чл.126, ал.2 ГПК /отм./, респ. чл.151 ГПК, с който съдът се произнася по искане за поправка или допълване на протокол от съдебно заседание не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Обжалването му не е предвидено нито по реда на чл.213 ГПК /отм./, нито в нормата на чл.274 ГПК. Въззивният съд е върнал подадена частна жалба на друго основание, но като краен резултат разпореждането е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178/16.10.2009г., постановено по т.д.№ 246/09г. от Варненския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1504/30.10.2009г. по т.д.№ 246/09г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.