О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 20.09.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 22 юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЗОЯ АТАНАСОВА
гр.дело № 1851 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба с вх.
№ 522/10.02.2016 г. от ответника Б. Г. Г., [населено място], чрез адв. А. Ш., срещу решение № 121/08.01.2016 г. по в. гр. дело № 560/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1281/08.05.2015 г. по гр. дело № 52/2015 г. на Районен съд [населено място], в частта, с която е осъден Б. Г. Г. да заплати на И. С. К. обща сума в размер на 5378.58 лв., представляващи платени суми по договор за кредит от ищцата, както и законната лихва от 22.01.2015 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл. 284 ГПК жалбоподателят мотивира доводи за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба и по непредявено искане. Поддържа и оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства и не е посочил защо е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, но не и с такъв по чл. 124, ал.1 ГПК. Твърди, че подадената искова молба е нередовна, тъй като в нея не било формулирано конкретно искане и не е посочен документът, послужил като основание на иска, което препятствало защитата на ответника. Изложени са подробни съображения за нищожността на договора за заместване в дълг от 20.05.2011 г., като се обосновава правното значение на съгласието на кредитора за правопораждащото му действие. Поддържат се оплаквания за липса на състезателност в процеса при произнасянето на съда по доказателствените искания на страните.
С писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по жалбата И. К., чрез адв. Г. Д. е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отменено решение № 1281/08.05.2015 г. по гр.дело № 52/2015 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която Б. Г. Г. е осъден да започне плащане по договор за кредит между [фирма] и кредитополучателя И. С. К., ведно с анекс № 1/24.11.2009 г. към договор за текущо потребление от 01.08.2007 г., съгласно погасителния план към договора, считано от 22.01.2015 г. до пълното погасяване на задълженията по посочения договор за кредит и вместо това е отхвърлил иска на И. К. против Б. Г. за осъждане на последния да изпълни задълженията си по сключения между тях договор за заместване в дълг и да започне да изплаща кредита към [фирма] съгласно погасителния план за периода от 01.02.2015 г. до 01.09.2022 г., като общата сума за пълното погасяване на кредита възлиза на 14 390.96 лв.
С обжалваното въззивно решение Благоевградският окръжен съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 378,58 лв. е уважен, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че съгласно договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2007г., сключен между [фирма] и И. С. Г., на ищцата бил отпуснат кредит в размер на 10 000лв. със срок на издължаване 96 месеца от датата на усвояването му. Приел е, че погасяването на задължението по договора за кредит е следвало да се извършва на равни месечни анюитетни вноски, посочени в погасителен план, в който е включен и годишният процент на разходите по кредита, като за процесния период от 20.05.2011 г. до 22.01.2015 г. месечната погасителна вноска е била в размер на 164,54лв.
Прието е за установено, че с анекс №1 от 24.11.2009 г. към посочения договор е приет нов погасителен план, съгласно който за процесния период от 20.05.2011 г. до 22.01.2015 г. месечната погасителна вноска е била в размер на 145, 29лв.
Съдът е приел, че на 20.05.2011 г. е бил сключен договор между страните по делото, които към този момент са били съпрузи, обозначен като договор за заместване в дълг, по силата на който ищцата е прехвърлила на ответника задълженията си по договора за кредит за текущо потребление от 01.08.2007 г., сключен от нея с [фирма] със срок и условия за издължаване по анекс №1 от 24.11.2009 г. В договора за заместване в дълг било посочено, че към 20.05.2011 г. сумата до пълното погасяване на кредита е в размер на 9 030,73 лв., както и че ищцата И. С. Г. поема задължението да уведоми кредитора за постигнатото съглашение и да получи съгласието му в писмена форма. За безспорно е прието по делото, че такова съгласие за встъпането в дълг не е било дадено от [фирма].
Въззивният съд е съобразил, че съгласно решение № 4358/29.11.2011 г. по гр.д.№1445/2011 г. на РС – Гоце Делчев е бил прекратен бракът между ищцата и ответника. Приел е за установено също, че с анекс №2 от 01.10.2012 г. ищцата е предоговорила отново условията на договора си за кредит за текущо потребление от 01.08.2007 г., че съгласно извлечението, изготвено от [фирма] за периода от 01.05.2011г. до 06.01.2015 г., по сметката на ищцата за погасяване на кредит за текущо потребление от 01.08.2007 г. са внесени от нея суми в общ размер от 6 084, 08лв, както и че ответникът е внесъл по същата сметка за погасяване на кредита сумата от 544,50 лв., видно от представени операционни бележки от 05.07.2011 г., от 18.11.2011 г. и от 01.03.2012 г.
С оглед на установените по делото факти въззивният съд е обосновал, че процесният договор от 20.05.2011г. няма характеристиката на договор за заместване в дълг, тъй като липсва изричното съгласие на кредитора – [фирма], да бъде заместена ищцата като длъжник от нов такъв – ответника. Заключил е, че ищцата не се е освободила от задължението си към кредитора. Според въззивния съд независимо, че договорът от 20.05.2011г. бил непротивопоставим на кредитора, той поражда и урежда отношенията между страните, които са го подписали, а именно длъжникът по договора за текущо потребление и третото за този договор лице – ответника по иска Б. Г.. Квалифицирал е договора като ненаименован договор, който макар да няма изрична правна уредба в ЗЗД е допустим, съгласно чл.9, ал.1 от ЗЗД. Приел е, че неговият предмет е поемане на задължението от трето лице – Б. Г. да изпълни вместо длъжника – И. К., задълженията й към кредитора [фирма] по договора за кредит за текущо потребление от 01.08.2007 г., със срок и при условията за издължаване по анекс №1 от 24.11.2009 г. Въззивният съд е приел, че за периода от 01.06.2011 г. до 01.02.2015 г. ответникът се е задължил да изплаща ежемесечно вноска в размер на 145,29лв. или за 44 месеца дължи на ищцата общо сумата от 6 392, 76лв. Съобразил е, че ответникът е представил доказателства за заплащането на сумата от 544, 50 лв., поради което оставащата дължима сума е в размер на 5 848, 26 лв, но доколкото искът е предявен за по – малка сума е приел, че той следва да бъде уважен за претендирания размер.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод, че предявеният иск е основателен, поради което първоинстанционното решение, с което същият е уважен, следва да бъде потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение, поради вероятност същото да е недопустимо. Въззивният съд се е произнесъл по искова молба, която отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК. Исковата претенция е с надлежно заявено фактическо основание и ясно формулиран петитум. Съдът се е произнесъл по заявените с предявения иск факти и като е взел предвид искането е приел правна квалификация на предявения иск по чл.79 ЗЗД. Правната квалификация на иска касае приложение на материалния закон и неправилното й определяне е основание за отмяна на атакуваното решение, а не за недопустимост и съответно за неговото обезсилване. С оглед на това съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд в обжалваната част, поради вероятност същото да е недопустимо.
Всички останали доводи в изложението касаят правилността на въззивното решение в обжалваната част и поради това не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Според тълкуването, дадено в т. 1-ва от ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, до каквито оплаквания се ограничава изложението на жалбоподателя. В производството по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали формулираният от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът намира, че доводите в изложението на жалбоподателя касаят правилността на въззивното решение в обжалваната част и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Тези доводи подлежат на преценка от Върховния касационен съд ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, на каквито предпоставки жалбоподателят и не се е позовал.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите, поставени в изложението.
При този изход на делото на ответницата по касацията следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 12.04.2016 г., в размер на 600 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р ЕД Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 121/08.01.2016 г. по в. гр. дело № 560/2015 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба вх. № 522/10.02.2016 г., подадена от ответника Б. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], ет.5, ап.15, чрез адв. А. Ш..
Осъжда Б. Г. Г., с адрес: [населено място],[жк], ет.5, ап.15, да заплати на И. С. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. Н. В.“ № 19, сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: