О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 24.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 6296/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Ч. Я. срещу определение от 05.09.2013год. по ч.гр.д.№ 428/2013год. на Варненски апелативен съд, с което , след като е отменено определение на Варненски окръжен съд № 2360/ 07.08.2013г. по ч.гр.д.№ 2518/2013г., по молба на К. Ж. К. е допуснато обезпечение на предявения от последната против касатора и Т. Д. К. иск с правно основание чл.24 ал.4 СК, по който е образувано гр.д.№ 3110/2013г. по описа на В., чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 1177/2012г. по описа на СИС при В., ІІ район. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т. 1 и т.2 на ал.1 на чл.280 ГПК във връзка с разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос “за приложимостта на задължителното изискване за представяне на обезпечение при налагането на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по предявен иск от лице, което не е страна в изпълнителното производство”. Посочва, че при постановяване на определението си въззивният съд е нарушил императивната разпоредба на чл.390 ал.4 ГПК като е допуснал обезпечение на иска без да съобрази, че ищецът – молител в обезпечителното производство, не е страна по изпълнителното дело, и без да задължи молителя да внесе гаранция. Позовава се на Определение №596 на ВКС, ІV ГО, от 17.10.2011г. по ч.гр.д.№554/2011г., постановено в производство по чл.274 ал.3 ГПК, определение на ВКС №364/11.05.2012г. по ч.гр.д.№311/2012г., ІV ГО, постановено в производство по чл.274 ал.3 ГПК, определение на ВКС №356/22.05.2012г. по ч.гр.д.№323/2012г., ІІІ ГО, постановено в производство по чл.274 ал.2 ГПК, определение на ВАпС №705/27.10.2010г. по в.ч.гр.д.№668/2010г.
Ответната страна К. Ж. К. взема становище за неоснователност на жалбата.
Ответната страна Т. Д. К. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С атакуваното въззивно определение след като е отменено определение на Варненски окръжен съд № 2360/ 07.08.2013г. по ч.гр.д.№ 2518/2013г., по молба на К. Ж. К. е допуснато обезпечение на предявения от последната против касатора и Т. Д. К. иск с правно основание чл.24 ал.4 СК, по който е образувано гр.д.№ 3110/2013г. по описа на В., чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 1177/2012г. по описа на СИС при В., ІІ район. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в случая с оглед събраните доказателства предявеният иск, чието обезпечение се иска, е допустим и вероятно основателен; че е налице обезпечителна нужда, както и, че исканата обезпечителна мярка е адекватна и подходяща. Изразил е несъгласие с решаващите изводи на първата инстанция, довели до отхвърляне на молбата, касаещи приложение нормата на чл.524 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт.Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая частният жалбоподател не е формулирал въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК .
На следващо място в изложението за допустимост на касационното обжалване касаторът формулира въпрос, който по своята същност съставлява довод за неправилност на въззивното определение. Последният е от значение за правилността на обжалвания акт и не подлежи на преценка в стадия за селектиране на частната жалба. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски апелативен съд, постановено на 05.09.2013год. по ч.гр.д.№ 428/2013год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: