4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.664
С., 10.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1699/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. К. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. В. П., против въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 222 от 08.07.2011г. по в.гр.д. № 422/2011г. /поправено с решение № 274 от 21.10.2011г. за поправка на очевидна фактическа грешка/, в частта с което е потвърдено решението на Хасковския районен съд, Х гр. с-в, № 246 от 04.04.2011г. по гр.д. № 1968/2010г. в частта, с която упражняването на родителските права върху детето Н. е предоставено на майката С. Д. П., а бащата е осъден да заплаща на децата З. и Н. по 70 лв. месечна издръжка и на детето Н. по 60 лв. месечна издръжка.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима в частта относно упражняването на родителските права. В частта относно присъдената издръжка, предвид цената на всеки от исковете – 2880 лв. за издръжката на детето З., 2520 лв. за Н. и 2160 лв. за Н., и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, касационната жалба е недопустима.
За да се произнесе относно наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е предоставил упражняването на родителските права върху трите непълнолетни, родени от фактическото съжителство между страните деца, на майката С. П.. След анализ на свидетелските показания, социалния доклад, разпита на детето Н. и представени по делото писмени доказателства е приел, че липсва сериозна причина за разделянето на децата. Изложил е подробни съображения относно родителските качества на двамата родители, битовите условията при всеки от тях и помощта на близки роднини при отглеждането им, и е приел, че майката е създала спокойната атмосфера за отглеждане на децата, обгрижва ги при максимума от своя капацитет. Децата посещават училище, а най-малкото посещава детско заведение, растат спокойни и са привързани едно към друго.
В подаденото изложение, именувано „писмени бележки”, жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „допустимо ли е при непълен доклад на Службата за закрила на детето съдът да изиска допълнителни данни за детето и семейството”, „при липса на предварително запознаване на семейството и детето с констатациите на социалния доклад съдът следва ли да го върне за предварително запознаване от същите лица” и „отстраняването на родителите от съдебната зала при изслушването на детето следва ли да бъде мотивирано от съда и по какъв ред”. Изложението не съдържа мотиви защо въпросите според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно приетото в ТР № 1/2009г., т. 4.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касае събирането и обсъждането на доказателствата по делото. М. или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Освен това по делото няма данни за непълнота на социалния доклад, а за опровергаване на някои от констатациите му са допуснати исканите доказателства.
Вторият въпрос не е от значение за решаването на делото. Социалният доклад е представен своевременно преди съдебното заседание и жалбоподателят е имал възможност да се запознае с него. Такъв довод не е направен нито в съдебното заседание, нито във въззивната жалба, а се прави за първи път в касационната жалба. Поисканите от жалбоподателя доказателства, част от които целят опровергаване на констатациите в социалния доклад, са допуснати и съобразени при постановяване на решението.
Въпросът за обстановката, при която се изслушва детето, е решен от въззивния съд при спазване на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и 5 от Закона за закрила на детето, определящо при което са интересите на детето. Постановяването детето да бъде изслушано от съда без присъствието на родителите и техните пълномощници е в изпълнение на посочените разпоредби, с оглед осигуряване на спокойна атмосфера, изключваща влияние и напрежение, каквито би оказало присъствието на родителите в конкретния случай.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Разглеждането на делото не би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, законите не са непълни, неясни или противоречиви за да е необходимо създаване на съдебна практика по прилагането им.
Тъй като предмет на жалбата е предоставянето на упражняването на родителките права върху непълнолетни деца, ВКС намира за необходимо да допълни, че въззивното решение е съобразено със задължителните указания, дадени на съдилищата с ППВС № 1/74г. относно предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите. Съдът е съобразил възпитателските качества на двамата родители, грижите и отношението на родителите към децата, привързаността на децата към тях и едно към друго, възрастта им и условията за отглеждането им при всеки от родителите. В съответствие с посоченото постановление при решаването на въпроса за предоставяне на упражняването на родителските права съдът е изходил преди всичко от интересите на децата и необходимостта да живеят заедно за да се развиват у тях чувства на привързаност и взаимопомощ. Отделното живеене на децата е допустимо само поради важни причини, каквито в случая не са установени.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 222 от 08.07.2011г. по в.гр.д. № 422/2011г., поправено с решение № 274 от 21.10.2011г. за поправка на очевидна фактическа грешка, в частта относно предоставянето на упражняването на родителските права.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Р. В. К. от [населено място], срещу същото решение в частта, относно присъдената издръжка за децата З., Н. и Н..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно в частта, с която не се допуска касационно обжалване, и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане пред друг тричленен състав на ВКС.
Председател:
Членове: