2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№664
гр. София,08.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3496 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. М. С., [населено място], срещу определение № 136 от 27.06.2013г. по т. д. № 1809/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на решение №271/ 14.06.2012г. по гр.д. № 1835/2011г. на Районен съд- Асеновград, в частта за разноските му, както и на определение на Пловдивски окръжен съд № 3531/ 27.11.2012г., постановено по в.гр.д. № 2567/ 2012г.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се разгледа по същество молбата за отмяна на решението и определението.
Ответникът по частната жалба, Ф. Ф. А., моли обжалваното определение да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от П. М. молба за отмяна на решението на районния съд в частта за разноските и определението на окръжния съд, с което частният жалбоподател е осъден да заплати разноски, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че решението в частта за разноските и определението за присъждане на разноски във въззивната инстанция не съставляват влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на отмяна, тъй като с тях не се разрешава материалноправен спор със сила на присъдено нещо, нито представляват съдебни актове, които по своята същност са приравнени по правни последици на влезли в сила решения, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство
Определението е правилно.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че с молбата по чл.303 ГПК се търси отмяна на цялото решение, а не само на частта му за присъдените разноски. Макар и не много прецизно формулирано, искането в молбата за отмяна изрично е ограничено само до „отхвърляне” на сумата от 2000 лева разноски, за която лицето е осъдено с решението на първоинстанционния съд, както и до присъдените в полза на насрещната страна от втората инстанция разноски от 487,50 лева. С оглед така очертания в молбата по чл.303 ГПК предмет на отмяната, първият тричленен състав на ВКС правилно е приел, че е сезиран с искане за отмяна на решението на районния съд само в частта за присъдените с него разноски, а не на целия съдебен акт.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на производството по отмяна е в съответствие с императивните норми на чл.303 и сл. от ГПК и с Постановление № 2/1977г. на Пленума на ВС, което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК. Според него, отмяната, като извънреден способ, е допустима по отношение на влезлите в сила решения, ползващи се със сила на присъдено нещо, и относно съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото и които имат характер на такива, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, респективно повдигнати отново пред съд /както е при прекратяване на производството поради отказ от иска/.
Отговорността за разноските не е част от материалноправния спор, върху който се формира сила на присъдено нещо с постановеното по делото решение, поради което решението в частта за разноските и определението за присъждане на разноски не са от категорията съдебни актове, които попадат в предметния обхват на отмяната по чл.303 и сл. на ГПК.
Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на производството, на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени направени разноски за настоящото производство в размер на 600 лева- изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 136 от 27.06.2013г. по т. д. № 1809/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Ф. Ф. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. Б, ет.2, ап.18, сумата от 600 лева- направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.