3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
гр. София, 15.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 441 по описа за 2012 г.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на И. Й. А. против определението от 11.04.2012 г. по ч. гр. дело № 104/2012 г. на Окръжен съд – [населено място] в частта, с която е прекратено производството по делото, в частта относно частните жалби на И. Й. А. против определения по ч. гр. дело № 1578/2009 г. на Районен съд – [населено място] от 28.06.2011 г. за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2009 г. и определение от 22.07.2011 г. за обезсилване на издаден изпълнителен лист по горната заповед поради просрочването им.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното определение второинстанционния съд е прекратил производството поради просрочване на частните жалби, подадени срещу посочените определения. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че заявителят не е изпълнил задължението по чл. 41, ал. 1 ГПК и е приложил чл. 41, ал. 2 ГПК.
Определението е правилно.
При връчването на уведомления по отношение и на двете определения, от 28.06.2011 г. и от 22.07.2011 г. заявителят не е бил намерен на посочения в заявлението по чл. 410 ГПК адрес. Данните отразени в уведомленията от служителя на съда са по сведение на майката на А., че същият не живее на посочения в заявлението адрес, не знае новия, а в момента е в чужбина за неопределено време. В хипотезите на чл. 40 и чл. 41 ГПК страната трябва да посочи адрес за призоваване /съдебен адресат, когато е в чужбина – чл. 40 ГПК/ или да уведоми съда за новия си адрес / когато е в страната – чл. 41 ГПК/. Районният съд е изпратил съобщения за постановените съдебни актове и на посочения от заявителя адрес и на адреса посочен като постоянен и настоящ в справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. Заявителят, сега частен жалбоподател не е бил намерен на тези адреси, поради което правилно съобщенията са приети за редовно връчени. При тези обстоятелства законосъобразно второинстанционният съд е констатирал, че определението от 28.06.2011 г. е съобщено на 05.07.2011 г., а определението от 22.07.2011 г. на 27.09.2011 г. и спрямо тези дати жалбите подадени на 21.11.2011 г. са просрочени.
В частните жалби /вх. № А-596/28.05.2012 г. на окръжния съд, вх. № 5247/23.05.2012 г. на ВКС, последната без вх. №/, които са с едно и също съдържание на доводите, не са изложени съображения, опровергаващи изводите на окръжния съд, както и не са представени доказателства, от които да произтичат изводи различни от приетите от окръжния съд, поради което и предвид изложените по – горе мотиви следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на закона при постановяване на обжалваното определение. За това съдебния акт, предмет на обжалване следва да бъде потвърден.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 11.04.2012 г. по ч. гр. дело № 104/2012 г. на Окръжен съд – [населено място] в частта, с която е прекратено производството по делото, в частта относно частните жалби на И. Й. А. против определения по ч. гр. дело № 1578/2009 г. на Районен съд – [населено място] от 28.06.2011 г. за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2009 г. и определение от 22.07.2011 г. за обезсилване на издаден изпълнителен лист по горната заповед.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: