О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
С., 17.11. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 528 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на П. П. М. чрез адв. С. Х. от Пловдивска адвокатска колегия против определение № 153/15.06.2011 г. на Хасковския окръжен съд по ч.гр.д. № 438/2011 г.
С него, като е потвърдено определението на първостепенния Хасковски районен съд, е прекратено производството по делото като недопустимо.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
П. П. М. е предявил иск против Д. Д. Г., адвокат от АК – Х. за прогласяване нищожността на договор за правна помощ и съдействие, сключен между страните за процесуално представителство по гр.д. № 231/2000 г. на Димитровградския районен съд.
Основанието, на което се твърди порок на сделката е „начина, по който адвокат Г. е представлявал” П. М. по трудовото дело във всички инстанции, като „фактически и правно е заобиколил задължението си да изследва, съвместно със съда всички релевантни по делото факти, което доведе до потвърждаване на уволнението и до трайно състояние на безработица”.
П. М. е уточнил, че правният му интерес от така предявения иск е след уважаването му, да поиска отмяна на влязлото в сила решение по трудовия спор поради основанията на чл. 303 ГПК.
В тази връзка е поискал привличане „на трето лице” – бившия работодател [фирма] – Д., за да докаже, че в качеството на водомайстор не е можел да влияе върху дебита на подаваната към [населено място] извор питейна вода; не е могъл да регулира подаването на вода от втория, допълнителен спирачен кран, след водомера и то, на основата на примитивен за това ред, чрез проверка нивото на водата в захранващия селото резервоар; техническият ръководител З. С. не е присъствала при монтажа на водомера на 26.11.1999 г.; на 26.11.1999 г. не му е представен протокол с всички необходими данни за състоянието на водомера – наличие на пломби, кога е проведена последната метрологична проверка, кога е проведена първоначалната проверка; на 27.01.2000 г. не е създаден констативен акт, който да докаже твърденията на техническия ръководител С..
Съдът е приел, че след като всички срокове за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 231/2000 г. са изтекли, то какъвто и да е резултата по иска, предявен през 2011 г., съдебният акт няма да може да послужи като основание за отмяна на решението, постановено по трудовия спор. Направено е заключение, че поради това липсва и правен интерес от така предявения иск с оглед преследваната чрез него от ищеца цел.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Повдигнатия въпрос дали е допустимо да се обяви договор за правна защита и съдействие за нищожен по съдебен ред, е без значение за постановения от въззивния съд резултат, тъй като не това е бил мотива за прекратяване на производството като недопустимо. Съдът не е приел, че М. „няма право да поиска договора да бъде обявен за нищожен”. Съображенията са му единствено във връзка с правния интерес от иска – абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство.
Въпросите – какви факти от обективната действителност трябва да бъдат установени и доказани, за да са налице предпоставките за обявяването на договора по съдебен ред за нищожен, какви трябва да са правните последици „от развалянето му”, касаят основателността на исковата претенция, но нямат отношение към допустимостта на производството, още по-малко към съображенията на съда, при които е достигнал до заключението за липсата на правен интерес от предприетата защита.
К. в изложението си твърди, че има интерес да изчисти моралния си облик на гражданин и на бивш служител на [фирма], които нямат „материален израз”. Уточнен от съда, въпросът е дали този интерес е достатъчен за допустимост на иска по чл. 26 ЗЗД. Разглеждането му не налага допускане на касационно обжалване, защото ясно е, че „изчистването на името” на касатора е свързано с отмяна на уволнението, а това може да стане единствено по реда на отмяната по чл. 303 ГПК. Относно съображенията на въззивния съд, че такава не може да се постигне, поради изтичане на възможните срокове, няма наведени нито доводи, нито са поставени правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. От друга страна, в производството по чл. 26 ЗЗД съдът няма да повтаря процеса по трудовия спор, като искането на М. за конституиране „на трето лице” и за събиране на доказателства във връзка с уволнението, са недопустими.
Въпросът дали въззивният съд е следвало да се произнесе по допуснатите нарушения от районния съд – да събере „допустими и относими доказателствени средства” е без значение за разглеждания правен проблем и постановения резултат. Производството е прекратено поради липса на абсолютна процесуална предпоставка, както вече стана ясно; доказателствените искания нямат отношение към нея. За относимите и допустими доказателствени искания, свързани с материалноправния спор съдът се произнася, само, когато ще се произнася по същество с решение – при валидно образуван съдебен процес.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 153/15.06.2011 г. на Хасковския окръжен съд по ч.гр.д. № 438/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: