О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
гр. София 20.09.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1154 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника НУ”О. П.” [населено място], чрез адв. П. Х. против решение № 592/25.11.2015 г. по в.гр.дело № 661/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено изцяло решение от 04.03.2015 г. по гр.дело № 4646/2013 г. на Пазарджишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ф. Д. П. искове за признаване на уволнението, извършено със Заповед № РД 06-297/31.07.2008 г. на Началника на Р. П. за незаконно и отмяната му, и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност Директор на НУ”О. П.” [населено място] и вместо отменената част предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са уважени.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. жалбоподателят излага доводи, че въззивният съд няма процесуална възможност при условията на ограничения въззив, уреден в действащия ГПК да основава решението си на обстоятелства, за които липсва позоваване във въззивната жалба, че съдът произнасящ се по същество на претенция по чл.344,ал.1 КТ не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. 2. окръжният съд [населено място] е придал извънредно значение само на един от критериите по чл.189 КТ, а именно тежестта на нарушенията, при което е разсъждавал изолирано само върху него. Сочи, че критериите в този законов текст са повече, че съдът е игнорирал факта, че работодателят е бил длъжен да съобрази всичките преди да наложи наказание, както и че съобразявайки всичките работодателят на ищцата е счел, че за конкретните нарушения се полага най-тежкото наказание, че работодателят е взел предвид комплекса от критерии по чл.189, ал.1 КТ, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 418/17.08.2010 г. по гр.дело № 522/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. 3. Въззивният съд в мотивите си приел, че данните по делото категорично установяват извършването на нарушенията, че в практиката на ВКС е дефинирано понятието „системност” – в решение № 55/01.03.2011 г. по гр.дело № 1972/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 117/05.04.2012 г. по гр.дело № 1306/2011 г. на ВКС , IV г.о., постановени по чл.290 ГПК. Според жалбоподателя приемайки от една страна, че е налице системност в извършените нарушения, а от друга страна, че неправилно е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ въззивният съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС по посочените решения. 4. обжалваното въззивно решение противоречи на практика на ВКС, постановена при действието на отменения ГПК. С решение № 389/27.04.1999 г. на ВКС, III г.о. след като е констатирал, че от страна на работника/служителя са били извършени три дисциплинарни нарушения, състоящи се в неявяване на работа, закъснения и неуплътняване на работното време съдът е преценил, че фактът на системност е достатъчен, за де се счете, че предприетото от работодателя уволнение е законосъобразно, решаван противоречиво от съдилищата, 5. има ли въззивният съд процесуална възможност при условията на ограничен въззив, уреден в действащия ГПК да основава решението си на обстоятелства, за които липсва позоваване във въззивната жалба, респ. в исковата молба. Може ли съдът, произнасящ се по същество на претенция по чл.344, ал.1 КТ да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 6. когато са налице безспорно констатирани извършени от работника/служителя системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в съзнателно неизпълнение на основното задължение на работника/служителя по трудовото правоотношение-да престира работната си сила, то фактът на осъществяването ми по смисъла на чл.190, ал.1,т.3 КТ достатъчен ли е да обоснове законосъобразно налагане на наказанието „уволнение” от субекта на дисциплинарната власт, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба Ф. П., чрез адв. Пр. П. в писмен отговор изразява подробно и мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 261/31.05.2012 г. по гр.дело № 253/2010 г. на ВКС, IV г.о.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението на жалбоподателката-ищца Ф. П. със заповед № РД 06-297/31.07.2008 г. и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението.
Прието е за безспорно установено по делото, че ищцата Ф. П. е заемала длъжността „Директор“ на НУ „О. П.“, [населено място].
Със Заповед № РД 06-297 от 31.07.2008г. на Началника на Р., [населено място] е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. В заповедта е посочено, че Ф. П. е извършила системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в четири закъснения, преждевременно напускане на работа и неуплътняване на работното време на дати 17.06.2008г., 18.06.2008г., 19.06.2008г. и 20.06.2008г. Заповедта е връчена на ищцата на 01.08.2008г.
Съдът е обсъдил приложените по делото приемо-предавателни протоколи за доставка на учебници от издателствата СД „Педагог 6-Д., Л. и с-ие“, [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] и е приел за установено, че на 17.06.2008г. в ОУ „Г. Б.“ [населено място] е извършено предаване на учебници, като са подписани от директора К. и от ищцата, на 18.06.2008г. в ОУ „Л. К.“, [населено място], подписани от директора В. В. и ищцата; ОУ „С. Н. И.“ [населено място]- подписани от директорката П. и ищцата, като за този документ съдът е посочил ,че е прието заключение на съдебно- графологична експертиза пред въззивната инстанция от което е видно, че е налице поправка, като първоначалната дата е 20.06.2008г., на 19.06.2008г., в ОУ „ Л. К.” [населено място]- подписани от директора и ищцата, в СОУ „С. К. О.“- [населено място], подписани от директора и ищцата, в ОУ „С. К. О.“- [населено място], подписани от директора и ищцата, ОУ „П. Р. С.“- [населено място]- подписани от Пом. Директора и ищцата, ОУ „С. П. Е.“- [населено място]- подписани от директора, на 20.06.2008г. в СОУ „Н. Б.“- [населено място]- подписани от директора и от ищцата, ОУ „П. М. Д.“- [населено място], подписани от директора и ищцата, ОУ „О. П.“- [населено място], подписани от директора и ищцата, СОУ „К. и М.“, подписани от директора и ищцата, ОУ „Д. а.“- [населено място], подписани от директора и ищцата; ОУ „С. Н. И.“, [населено място], подписани от директора и ищцата.
Прието е за установено, че ищцата, за периода 21.07.2008г. до 24.08.2008г. е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност. Посочил е, че от График на работното време на Директора на НУ „О. П.“- П., утвърден от Началника на Р. е установено, че работното време на ищцата е от понеделник до петък от 9,00ч. до 12,00ч.; от 13,30ч. до 18,00ч.
Съдът е приел, че според представената по делото докладна записка, вх.№ РД 22-1382/04.07.2008г. изготвена от старши експерт в Р. на 04.07.2008г. директорите на училищата в П. област следвало да представят протоколите за неучастващите в избора на учителите проекти на учебници в Р. и приложени протоколи за доставени проекти за учебници, че през периода от време, в който са раздавани една част от учебниците ищцата не е била на работното си място, както и не била подала молба за ползване на отпуск.
Съдът е приел, че с писмо, изх. № РД 22-837 / 04.07.2008 г. и № РД 22-851/09.07.2008г. са изискани от Началника на Р. писмени обяснения от ищцата и е приложено писмено обяснение, вх. № РД 22- 1385/07.07.2008г. и вх.№ РД 22-1404/10.07.2008г.
Прието е, че с писмо, изх.№ РД 21- 943/29.07.2008г., Началникът на Р. е поискал от Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда“, [населено място] разрешение по чл. 333 КТ за прекратяване на трудовия договор на ищцата на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, тъй като същата е започнала ползването на отпуск поради временна неработоспособност от 26.07.2008г. със срок от 30 календарни дни. С писмо с изх.№ 2050/30.07.2008г. е дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата за нарушения на трудовата дисциплина.
Въззивният съд е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели относно визираните в заповедта дисциплинарни нарушения.
От правна страна е прието, че трудовото правоотношение с ищцата Ф. П. е прекратено със заповед № РД 06-297 от 31.07.2008г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, във връзка с чл.190, ал.1, т.3 КТ и чл.187, т.1, предложения 1,2 и 4 КТ и чл.188, т.3 КТ с отразяване в заповедта, че е извършила системни нарушения на трудовата дисциплина, на дати 17.06.2008г., 18.06.2008г., 19.06.2008г., 20.06.2008г. Заповедта за уволнение е връчена на ищцата на 01.08.2008г. Посочил е, че в атакуваната Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е визирано, че на 17.06.2008г. ищцата е посетила ОУ „Г. Б.“- [населено място] около 14 ч. и е представила проекти за учебници; на 18.06.2008г. е посетила ОУ „С. Н. И.“- [населено място], около 15.45ч.; на 19.06.2008г. е посетила СОУ „К. О.“- [населено място], ОУ „П. Р.С.“- [населено място], ОУ „Св.П. Е.“- [населено място], ОУ „Л. К.“- [населено място]; на 20.06.2008г. е посетила ОУ „Проф.М. Д.“- [населено място], СОУ „Н. Б.“- [населено място], ОУ „20-ти а.“- [населено място], ОУ „В. Л.“- [населено място]. Възприет е извода на първоинстанционния съд, че заповедта е мотивирана. Прието е също за установено, че на посочените в заповедта дати ищцата е осъществила състава на дисциплинарното нарушение, за което й е наложено дисциплинарно уволнение – системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, т.3 от КТ. Посочил е, че този извод на се променя от установения факт, че е извършена поправка на приемо- предавателния протокол, касаещ посещението на ищцата П. в училището в [населено място], с оглед на приетото пред въззивния съд заключение на съдебно- графологична експертиза.
Според въззивния съд системните нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с това, че трябва да са извършени в рамките на една година, че работникът или служителят трябва да е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено. Прието е, че законодателят е посочил тези нарушения като такива, за които може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение.
Съдът е приел, че при констатиране на такива нарушения работодателя винаги има правото да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. Според въззивния съд ищцата е извършила четири нарушения визирани в оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, които се включват в състава на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина. Посочил е, че и при тази хипотеза работодателя е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ – тежестта на нарушението, която се определя от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и поведението на служителя. Изводът е обоснован с разпоредбите на чл. 190, ал. 2 КТ. Според въззивния съд преценката по чл. 189 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание и в случаите, когато са извършени три или повече нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях. Прието е, че при налагане на наказанието такава преценка е извършена от работодателя. Прието е също, че извършените от ищцата четири нарушения, преценени поотделно и в тяхната съвкупност не могат да обусловят извод за такава тежест, която да има за резултат налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание спрямо ищцата – уволнение.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице, че тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд, че при оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.
Според въззивния съд ищцата П. е извършила четири самостоятелни нарушения на трудовата дисциплина, че конкретните действия са свързани с представяне на проекти на учебници в училища в област П.. Посочил е, че тези й действия, с оглед на констатираните й отсъствия в рамките на последователни дни в периода от 17.06. до 20.06.2008г. за неголям времеви период, в конкретните дни не се може да бъде приравнен към неизпълнение на значими неизпълнени задължения, с настъпване на определени вредни последици в ръководеното от ищцата училище в качеството й на директор. Посочил е, че в заповедта е отразено, че ищцата е посетила посочените в нея училища, в определени часове, че са налице данни за това, че не може да се игнорира и факта, че липсва целия период от време, който тя е била там. Според съда по делото са представени доказателства, че ищцата е отсъствала, но няма доказателства какъв е престоя й в съответните училища и дали същата не се е върнала в училището. Формиран е извод, че не може да се приеме, че същата е действала умишлено, за постигане на конкретна цел, като последица от което да има проблеми в организационен аспект в ръководеното от нея училище. Прието е, че се касае за кратък период от време, когато е приключила учебната година.
Съдът е приел, че при наличието на системност на нарушенията от съществено значение е не стойностния израз на причинената или евентуална вреда, а повторяемостта на нарушенията, липсата на промяна на поведението на нарушителя и съответно отпадането на доверието в отношенията на страните. Изведен е извод, че в случая не може за констатирания кратък времеви период от време на констатирани нарушения, да се извеждат изводи за проявена устойчивост в неправомерно поведение от страна на ищцата и да се приеме системност на нарушенията даващи основание за налагането на най- тежкото наказание.
С оглед на изложените съображения е формиран извод, че в случая е налице несъответствие на наложеното наказание с установените по делото нарушения на трудовата дисциплина при приложение на чл. 189 КТ, с оглед на което е прието, че е незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Изведен е и решаващ извод за основателност на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи въпрос, втори и трети въпроси от изложението, тъй като въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. п от.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че всеки от посочените въпроси – първи, втори и трети от изложението не е правен въпрос, а касае правилността на обжалваното решение и е касационно основание по чл.281,т.3 ГПК. Според разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт касационният съд ще извърши само, ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, основание за което в случая не е налице.
Поради това, че посочените въпроси не са правни само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. В тази част от изложението жалбоподателят е посочил, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, постановена при действието на отменения ГПК, че противоречи на решение № 389/27.04.99 г. на ВКС, III г.о., с което след като е констатирал съдът, че от страна на работника/служителя са били извършени три дисциплинарни нарушения, състоящи се в неявяване на работа, закъснения и неуплътняване на работното време е преценил, че фактът на системността е достатъчен, за да се счете, че предприетото от работодателя уволнение е законосъобразно. Тези твърдения на жалбоподателя не представляват правен въпрос, така както се посочи по-горе съгласно установената практика на ВКС – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК. Правният въпрос следва да е формулиран ясно и конкретно от жалбоподателя, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Само позоваването на противоречие на обжалваното въззивно решение с решение, постановено от състав на ВКС по реда на ГПК/отм./ не обуславя наличие на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С оглед на това не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по пети и шести въпроси от изложението. Според т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставените въпроси – пети и шести касаят приложение разпоредбите на чл.266,ал.1 ГПК, на чл.189,ал.1 КТ, чл.190,ал.1,т.3 КТ които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението от жалбоподателя НУ”О. П.” [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 592/25.11.2015 г. по в.гр.дело № 661/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 10883/30.12.2015 г., подадена от ответника НУ”О. П.”, [населено място], [улица], чрез адв. П. Х..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: