5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 22.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1224 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 811 от 17.12.2014 година по гр.д. № 927/2014 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 1010 от 20.05.2014 г. по гр.д. № 3591/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове, първият от които с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД, предявен от Д. К. Д. от [населено място] против С.К. Р. от същия град за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено с договор по нот. акт № 123 от 13.09.1993 г.; иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. V-то ЗЗД, предявен от Д. К. Д. против С. К. Р. и З. С. И., двете от [населено място] за прогласяване нищожност на договор за дарение, сключен на 30.05.2009 г. с нот. акт №.., н.д. № .. г. като привиден и иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД срещу същите ответници за прогласяване недействителност на договора за дарение като увреждащ ищцата, както и иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на Д. Д. върху същия имот по отношение на ответника И. И. И. от [населено място]. В решението е прието за установено, през 1993 г. ищцата е дарила на своята сестра – ответницата С. Р. апартамент № 8, находящ се в сградата на [улица], [населено място], запазвайки си правото да ползва имота пожизнено и безвъзмездно. През 2009 г. С. Р. е дарила същия имот на своята дъщеря З. И., втората ответница по делото, която през 2012 г. го е дарила на третия ответник И. И., неин син. С нотариална покана, връчена на 21.09.2012 г. ищцата е поканила ответницата С. Р. да и заплаща ежемесечна издръжка, тъй като е изпаднала в нужда от средства за храна, облекло, лечение и обслужване. След получаване на поканата ответницата е започнала да изплаща на ищцата с пощенски записи по 70 лева месечно. В периода 2012 г. – 2014 г. ищцата се е нуждаела средно от 444 лева месечно, за да покрива небходимите си разходи, в т.ч. и разходите за лечение, от които е разполагала с 340 лева (от получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване 269, 30 лева, а впоследствие пенсия за осигурителен стаж и възраст от 230,50 лева и 70 лева издръжка от ответницата). В същия период, при средномесечен разход за едночленно домакинство в размер на 390 лева, ответницата Султана Р. е получавала пенсия от 230 лева, от които е изплащала по 70 лева на дарителката. При така установените факти, предявеният иск за отмяна на дарението поради непризнателност е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че дарената не е разполагала със средства да предостави изцяло исканата от дарителката издръжка; че е положила усилия да изпълнява паричното си задължение, макар и непълно, но предвид материалните и възможности и здравословно състояние (страдаща от сериозни хронични заболявания), даването на пълна издръжка би било непосилно. Като неоснователен е отхвърлен и искът за прогласяване на нищожност на договора за дарение, сключен на 30.05.2009 г. с нот. акт № 151, н.д. № 142/2009 г. – прието е, че не е установено страните по него да не са целели постигане на правния ефект на дарението, както и искът с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване на недействителност на договора – прието е, че извършеното от ответницата разпореждане с имота през 2009 г. предхожда възникването на вземането на ищцата за издръжка (месец септември 2012 г. след покана за заплащането и), без да е установено, че дарението е било предназначено да увреди кредитора. С оглед изхода на правния спор относно действителността на договора за дарение от 2009 г., като неоснователен е отхвърлен и искът спрямо ответника И., придобил валидно права върху процесния имот с договор от 12.09.2012 година.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелатвен съд е постъпила от Д. К. Д.. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: кои са предпоставките за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД и съставлява ли материалната възможност на дарения да дава издръжка предпоставка за възникване на правото на иск или е основание за освобождаването му от отговорност поради обективна невъзможност за престиране са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. ОСГК ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: съставлява ли предпоставка на правото на иск по чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД материалната възможност на дарения да предоставя издръжка на дарителя и чия е доказателствената тежест за установяване факта „материална възможност на дарения да дава исканата издръжка на дарителя” и от кой момент възниква качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД за дарителя спрямо надарения.
Ответниците по касационната жалба С. К. Р., З. С. И. и И. И. И. считат, че основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Претендират съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. ОСГК ВКС, правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен; когато е налице проява на непризнателност, каквито са умишлено убийство или опит за убийство на дарителя, неговия съпруг или дете, или съучастие в такова престъпление; набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години – чл. 227, ал.1, б. „а” и б. „б” ЗЗД. Обществено укорим е и отказът на надарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае – чл. 227, ал.1, б. „в” ГПК, но само в случай, че с предоставянето на издръжката дареният не би се поставил в по-тежко положение от дарителя. Непризнателност по смисъла на чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД е налице само в случаите, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителят си без да накърнява минималните свои нужди и въпреки това отказва да я даде. В съответствие с така установената практика, въззивният съд наред с нуждите на дарителката е ценил и възможността на надарената да предостави издръжка и е формирал извод, че не е налице проява на непризнателност след констатация, че надарената предоставя ежемесечно средства на дарителката, въпреки минималните си доходи; че даването на по-висока издръжка, задоволяваща изцяло нуждите на дарителката би лишило надарената от необходимите и средства за живот.
Въпросът съставлява ли предпоставка за правото на иск по чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД материалната възможност на дарения да предоставя издръжка на дарителя не е обуславящ изхода на делото. Несъмнено е, че правото на иск по чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД принадлежи на всяко лице, което е дарило имот, а впоследствие изпаднало в нужда от издръжка, която надареният е отказал да даде. Изхождайки от въведените в исковата молба твърдения за тези обстоятелства, съдът е приел, че ищцата е упражнила надлежно правото си на иск и се е произнесъл по съществото на спорното материално право. Материалната възможност на надарения да предостави издръжка няма отношение към правото на иск на дарителя, а към основателността на този иск; към преценката доколко отказът да се предостави издръжка е проява на непризнателност. Не е обуславящ изхода на делото и въпросът чия е доказателствената тежест за установяване налице ли е материална възможност на дарения да дава исканата издръжка на дарителя. В съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът е приел, че възражението за липса на достатъчно доходи да се предостави издръжка следва да бъде доказано от ответницата, а когато дарителката оспорва представените доказателства за доходи на надарената, доказателствената тежест за опровергаването им е нейна; ценил е всички доказателства за доходите и нуждите на страните по делото и е формирал изводите си, прилагайки точно последиците на доказателствената тежест.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът от кой момент възниква качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД за дарителя спрямо надарения, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, нито при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно съдебната практика, качеството кредитор възниква за дарителя не от момента на дарението, което по правната си природа е безвъзмезден акт на проява на щедрост, а от момента, в който дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения, от която постановка е изхождал и въззивният съд при формиране на извода за неоснователност на предявения иск по чл. 135 ЗЗД.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1500 лева, съставляващи изплатено възнаграждение за процесуално представителство на адвокат М. П. от Бургаска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 811 от 17.12.2014 година по гр.д. № 927/2014 година на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. К. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. К. Р. с ЕГН [ЕГН], З. С. И. с ЕГН [ЕГН] и И. И. И. с ЕГН [ЕГН] сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: