О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
Гр.София, 19.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2840/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. С. Х. от [населено място], чрез упълномощения адв. Ж. З., против определение № 134/24.02.2015 г. по в.ч.т.д.№ 103/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3318/19.08.2014 г. по т.д.№ 669/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. С последното е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по депозираната от него въззивна жалба срещу решението по същото дело, в размер на сумата 3 243.50 лв.
Против същото определение са постъпили и частни касационни жалби от ЕВРО М. 2009 Е. [населено място], представлявано от управителя Х. С. Х., чрез адв. Ж. З.; и от Ж. К. М. ЕТ Е. [населено място], представлявано от управителя О. Д. И., чрез адв. М. З.. Същите са недопустими, т.к. не изхождат от надлежните страни по в.ч.т.д.№ 103/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане.
В частната жалба на Х. С. Х. се съдържат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбоподателят да бъде освободен от заплащане на държавна такса за въззивното обжалване, евентуално да бъде освободен от заплащане на половината от нея. Според жалбоподателя, съдът неправилно не е дал вяра на депозираната от него декларация по чл.83 ал.2 ГПК, необосновано е приел, че щом има участия в търговски дружества и е регистриран като ЕТ, автоматично разполага с доходи, без да съобрази публикуваните в ТР ГФО на дружествата, както и необосновано е счел, че щом е извършил разпоредителни сделки с имущество преди време, притежава парични средства и към настоящия момент, с които може да заплати дължимата държавна такса.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване формулира процесуалноправния въпрос: Кои обстоятелства са от значение за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по чл.83 ал.2 ГПК, който счита, че е обусловил изводите на съда и е разрешен в противоречие с практиката на Върховния съд – определение № 211/18.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 207/2010 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, съставляващо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Насрещната страна – У. Б. АД [населено място], чрез пълномощника си адв. Ж. Д. оспорва основателността на частната касационна жалба. Моли определението на въззивния съд да не бъде допускано до касационен контрол, т.к. не е обосновано приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съобразно разясненията, дадени в т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.дело № 1/2009 г.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба на Х. С. Х. е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.275 ал.1 ГПК и насочена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивния съд по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр. т.5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, което не е загубило правно значение по въпроса и при действието на ГПК /2007 г./.
За да потвърди определението, с което е оставено без уважение искане по чл.83 ал.2 ГПК на жалбоподателя, в качеството му на ответник по т.д.№ 669/2013 г. по описа на В., подал въззивна жалба против постановеното по делото решение, съставът на въззивния съд е посочил, че преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасянето на държавна такса зависи от данните за имущественото състояние на лицето, неговите доходи, семейното му положение, здравословното му състояние, трудова или друга заетост, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски в производството. Съдът е съобразил в цялост представената от молителя декларация, от която е видно, че единственото му жилище е ипотекирано за вземането, предмет на настоящото исково производство и че спрямо притежавания земеделски имот се осъществява принудително изпълнение; че е съдружник и управител в търговски дружества, чиято дейност не е прекратена, както и е регистриран като ЕТ; че не получава доходи от заплати, наеми, ренти и пр., а единствените му доходи идват от пенсията на родителите му, които го издържат; че няма съпруга и деца. Съдът е взел предвид и представените от насрещната страна доказателства за това, че след узнаване за настоящото дело, молителят е продал свой недвижим имот, както и е прехвърлил възмездно дяловете си в едно от търговските дружества. Счел е, че декларираните обстоятелства по чл.83 ал.2 т.2 ГПК нямат обвързваща съда доказателствена сила, а същевременно следва да бъдат зачетени установени с други писмени доказателства обстоятелства по смисъла на чл.83 ал.2 т.7 ГПК. От това е формирал извод, че молителят в резултат на извършените от него разпоредителни сделки е реализирал доходи, които са достатъчни, за да обезпечат изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса, поради което и предвид осъществяваната от него търговска дейност, не е налице основание за освобождаването му от заплащането на дължимата такса.
Съдът намира, че обжалваното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Макар формулираният процесуалноправен въпрос да отговаря на общите изисквания на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото е разгледан от съда като част от предмета на спора и е обусловил неговия изход, не са доказани допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1. ГПК, на които жалбоподателят се позовава. В тази хипотеза, за да е налице основание за допускане на касационното обжалване, включително при условията на чл.274 ал.3 ГПК, е необходимо въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл, да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Съобразно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. дело № 1/2009 г. в понятието „практика на Върховния касационен съд” по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК се включват тълкувателните решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС в условията на чл.86 ал.2 ЗСВ /отм./, тълкувателните решения на общите събрания на ГК и ТК на ВКС и на ОСГТК и решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК. По отношение на процесуалноправните въпроси, като такава практика следва да се квалифицират и определенията на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК, постановени по съществото на частните касационни жалби. Съдът не издирва служебно дали въпросът е разрешен в противоречие със съответна съдебна практика. Задължение на касатора е да посочи /цитира, представи/ решенията или определенията, доказващи твърдяното от него противоречиво разрешаване на един и същ правен въпрос.
В случая посоченото от жалбоподателя определение на ВКС няма задължителен характер, т.к. е постановено в производство по чл.274 ал.2 ГПК. Дори да се приеме, че то се включва в основанията по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, липсва идентитет между двата казуса. Различието в резултата на двете определения следва не от противоречиво разрешаване на въпроса относно критериите по чл.83 ал.2 ГПК, а от разликата в установените по делото и съобразени обстоятелства. В акта на ВКС не са обсъждани данни за възмездно отчуждаване на имущество от лицето, което моли за освобождаване от държавна такса, нито участието му като съдружник и управител в няколко търговски дружества, освен регистрацията като ЕТ.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните касационни жалби на ЕВРО М. 2009 Е. [населено място] и Ж. К. М. ЕТ Е. [населено място] против определение № 134/24.02.2015 г. по в.ч.т.д.№ 103/2015 г. на Варненския апелативен съд.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 134/24.02.2015 г. по в.ч.т.д.№ 103/2015 г. на Варненския апелативен съд.
Определението, с което са оставени без разглеждане посочените частни жалби, може да бъде обжалвано от подателите им в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК.
Определението в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: