О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 666
София, 12.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май…………….………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1966/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Т. Д., Р. Г. Д. и В. Р. Д., всички от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК-Б., са подали касационна жалба срещу решение № 89 от 03.10.2014 година по гр.д. N 203/2014 година на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 460 от 24.04.2014 г. по гр.д. № 767/2013 г. на Бургаския окръжен съд. С него е уважен иск на А. Д. М. от [населено място] срещу касаторите за обявяване за недействителен спрямо него на сключения между ответниците договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане – иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Поддържа се оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът А. Д. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Т. от АК-Б., оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. В него са изброени елементите от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД с твърдението, че не е налице един от тях, а именно знание на приобретателя за увреждането, т.е. изложени са кратки съображения за неправилност на решението поради процесуалната му и материална незаконосъобразност – основание за касационно обжалване по чл.291, ал.1, т.3 ГПК, като са приповторени доводите от касационната жалба. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването извън посочването на две съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.218а ГПК /отм./, чиято връзка с разглеждания случай не е изяснена от касатора и не може да се установи.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. Нещо повече – изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. В случая липсва както правен въпрос, така и обосновка относно наличието на някое допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК, което препятства възможността за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото съдът присъжда разноски за касационното производство на ответника в съответствие с данните за заплатената сума по договора за правна защита и съдействие от 12.02.2015 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 03.10.2014 година по гр.д. N 203/2014 година на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Т. Д., Р. Г. Д. и В. Р. Д., всички от [населено място], ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Д. М. от [населено място] сумата 6500 лева /шест хиляди и петстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.