О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
София, 15.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 7391 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителя Г. И., срещу въззивно решение № 4640/19.06.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 7271/2013 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна В. И.С. чрез адв. З. Н., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, уважил и трите претенции. Съдът намери, че заповедта за дисциплинарно уволнение на В. С. е незаконна, защото наложеното му наказание е несъразмерно тежко на установеното по делото нарушение на трудовата дисциплина.
В изложението към касационната жалба е поставен единствено материалноправният въпрос: Следва ли при прилагането на чл. 189 КТ, за да се определи едно нарушение като тежко, да се изследва дисциплинарното минало на работника или служителя?
Така поставен, въпросът е неотносим към постановеното от съда, който не е преценявал дисцилинарното минало на В. С. с оглед тежестта на допуснатото от него нарушение. В съответствие с правната норма – чл. 189 КТ съдът, при точно приложение на закона, е изследвал посоченото обстоятелство с оглед тежестта на наложеното от работодателя наказание. В този смисъл, няма и противоречие с постановеното от съдилищата в приложените от касатора съдебни актове; напротив, въззивният съд е изтълкувал чл. 189 КТ съответно на дадените разрешения в Р-55-12-ІV ГО, Р-163-12-ІV ГО, Р-1383-2006-ІV ГО, Р-1992-2006-ІІІ ГО на ВКС.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 4640/19.06.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 7271/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: