О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
София, 23.11. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 650/2009.
Производството е по чл.274 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от В. И. В. н качеството му на управителна “В” ИООД – Ш. , приподписана от адв. И, срещу определение №403/06.10.2009 г. по ч.гр.д. №361/2009 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
Веско И. В. ката управителна “В” Е. – Ш. , е предявил против Ф. С. С., Е. К. С., Е. К. С., А. М. С. и А. А. С. , всички от с. Б., област Разград иск с правно основание чл.403, ал.1 ГПК.
Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. №283/2009 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
С определение №346/14.7.2009 г. по посоченото дело и с оглед възражението за подсъдност на спора, направен с писмен отговор от ответниците, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Разградския окръжен съд.
С определение №403/06.10.2009 г. по ч.гр.д. №361/2009 г., по частна въззивна жалба от ищеца В. ” Е. – Ш. , Варненският апелативен съд е потвърдил определението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че отговорността за вреди по чл.403, ал.1 ГПК е безвиновна, поради което тя не може да се приравни с деликтната отговорност, предвидена в чл.45 ЗЗД. Поради това съдът е стигнал до извод, че разпоредбата на чл.115 ГПК е неприложима и подсъдността на спора следва да бъде определена съгласно общото правило на чл.105 ГПК, т.е. по местожителството на ответниците.
Срещу определението на Варненския апелативен съд е подадена частна касационна жалба от ищеца В. ” Е. – Ш. , по съображения подробно изложени в нея. Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и неговата отмяна. Претендират се разноски.
Ответниците по частната касационна жалба – Ф. С. С., Е. К. С., Е. К. С., А. М. С. и А. А. С. ,, не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, намира, че същата е процесуално недопустима. Процесният случай не попада в хипотезите на чл.274, ал.3, т.т.1 и 2 ГПК. Обжалваното определение, макар и постановено от въззивен съд и с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Освен това обжалваното определение не дава разрешение по същество на други производства, нито прегражда тяхното развитие. Поради това обжалваното определение подлежи на двуинстанционно разглеждане.
Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба, вх. №4635/26.10.2009 г., подадена от В. И. В. – управител на “В” Е. – Ш. , приподписана от адв. И, против определение №403/06.10.2009 г. по ч.гр.д. №361/2009 г- по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, г.к., в седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: