О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
С. 27.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : М. ИВАНОВА
И. ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 612 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. В. С. от с.Еленово,Новозагорска община,чрез процесуалния представител-адвокат Н. против въззивно определение № 233 от 18.10.2010г.по ч.гр.д.№ 472 по описа за 2010г. на Окръжен съд С. Загора, с което е потвърдено определение № 483 от 11.08.2010г., постановено по гр.д.№443/2010г.на Р. районен съд,с което е прекратено производството по делото на основание чл.299 ал.2 от ГПК. Счита същото за неправилно,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставения въпрос за това дали винаги шест месечния срок по чл.225 ал.1 от КТ следва да се брои от датата на уволнението или е възможно това да бъде направено и от по-късна дата.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
За да потвърди определението на районния съд с което е прекратено производството по делото на основание чл.299 ал.2 от ГПК, въззивния съд е приел,че настоящият иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ е предявен след като е налице влязло в сила решение по гр.д.№ 259/09г.на СтЗОС,с което е отхвърлен като недоказан същия иск /със същото правно основание, на същия ищец, за присъждане на обезщетение за оставянето му без работа поради същото уволнение за периода, следващ уволнението от 7.07.2008г.до 7.01.2009г.за сумата от 3 600лв/. Съдът е изложил мотиви,че след като е налице влязло в сила решение за период от първите шест месеца- не може да се предявява същия иск за последващ период.
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преЦ. на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.
В случая поставения от жалбоподателя въпрос за- началния момент на шест месечния срок по чл.225 ал.1 от КТ- е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда.Същият обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди в жалбата и по отношение на него не е налице нито едно от предвидените специални основания по чл.280 ал.1 от ГПК.Това е така,първо – защото не се сочи никаква практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС,на която въззивното определение да противоречи, нито се представят други определения на съдилищата,които да са дали разрешение, различно от настоящето/с оглед основанието по т.2/. Не е налице и основанието по т.3,тъй като съгласно даденото тълкувание в т. 4 на ТР № 1/19.II.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за допускане на касационното обжалване, което би било налице във всички случаи, при които се налага промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия или пък става въпрос за непълни, неясни или противоречиви закони, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,а в случая-такива не са налице. Второ –по поставения въпрос е налице изобилна и безпротиворечива съдебна практика,съгласно която шестмесечният срок по чл.225 ал.1 от КТ тече от датата на уволнението.
Липсата на надлежно основание за допустимост съгласно нормата на чл.280 ал.1 от ГПК,приложима съгласно препращането на чл.274 ал.3 от ГПК изключва възможността за разглеждане по същество на подадената частна жалба.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Н. В. С. от с.Еленово,Новозагорска община със съдебен адрес:гр.Нова Загора ул.”Преславска”№60-адвокат Н. против въззивно определение № 233 от 18.10.2010г.по ч.гр.д.№ 472 по описа за 2010г. на Окръжен съд С. Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.