4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
С.,19.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 26/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение от 01.07.2010 г. по гр. д. № 4211/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” състав. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение от 22.12.2009 г. по гр. д. № 37579/2008 г. на Софийски районен съд, 68 състав, [фирма] е осъдено да заплати на Д. К. Ш. на основание чл.208, ал.1 КЗ сумата 2 151.42 лв. – неизплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каско”, сключена със застрахователна полица № 06-0300/211/5000601 от 31.10.2006 г., за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие – противозаконно отнемане на застрахован автомобил „Ситроен С5”, модификация SX, с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от предявяване на иска – 19.11.2008 г., до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 287.00 лв. – лихва за забава върху застрахователното обезщетение за периода 29.11.2007 г. – 19.11.2007 г., и сумата 441.50 лв. – деловодни разноски.
Касационната жалба е основана на оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост и съществени нарушения на процесуалния закон. Касаторът поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбите на чл.133 ГПК и чл.146, ал.1, т.3 ГПК като е приел за безспорен и несвоевременно оспорен факта, че притежаваният от ищеца застрахован автомобил „Ситроен Ц5” е с модификация „SX”, за който се дължи застрахователно обезщетение в размер, по-голям от размера на обезщетението за базов автомобил от същия модел. Излага аргументи, че след като в отговора на исковата молба е основал възраженията си срещу размера на претендираното обезщетение върху тезата, че застрахованият автомобил е базов модел, съдът е следвало да счете за своевременно оспорено твърдението на ищеца за „SX” – модификация на превозното средство. Позовава се и на нарушения на установените в чл.153 ГПК и чл.154 ГПК правила за доказване като сочи, че въпреки липсата на ангажирани от ищеца доказателства, въззивният съд е приел за доказана модификацията „SX” на застрахования автомобил и е присъдил недължимо застрахователно обезщетение.
В представеното с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание, аргументирано с „оскъдната съдебна практика по приложението на действащия ГПК, по-специално чл.131, ал.2 ГПК, чл.133 ГПК и чл.146, ал.1 ГПК”, и с „необходимостта от формиране на съдебна практика по прилагането на процесуалния институт на чл.131 ГПК и чл.133, както и чл.146, ал.1 ГПК”. В подкрепа на поддържаното основание за достъп до касационен контрол са наведени и заявените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация Д. К. Ш. от [населено място] е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е отменил частично обжалваното пред него първоинстанционно решение и е осъдил ответника – застраховател да заплати на ищеца сумата 2 151.42 лв., след като е приел, че посочената сума се дължи от застрахователя и настоящ касатор [фирма] на основание чл.208, ал.1 КЗ като неизплатена част от обезщетение за имуществени вреди от противозаконно отнемане на лек автомобил „Ситроен Ц5”, модификация „SX”, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован от дружеството със застраховка „Пълно каско”. При определяне на действителния размер на застрахователното обезщетение съдът се е позовал на вариант в заключенията на назначената по делото автотехническа експертиза, в който обезщетението е изчислено за лек автомобил модел „Ситроен Ц5” с модификация „SX” на стойност 20 438.42 лв. С оглед безспорния факт за извършено от застрахователя частично плащане на обезщетение в размер на сумата 18 287 лв. въззивният съд е присъдил на ищеца разликата до пълния размер на обезщетението, възлизаща на сумата 2 151.42 лв., заедно с дължимата за периода 29.11.2007 г. – 19.11.2008 г. лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в претендирания размер от 287.00 лв.
Решаващият въззивен състав е преценил като неоснователно възражението на ответника – застраховател, че обезщетението се дължи в по-нисък размер, определен за базов модел на лек автомобил „Ситроен Ц5”, поради липса на ангажирани от ищеца доказателства застрахованият автомобил да е с модификация „SX”. Изложени са съображения, че след като в срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил твърдяната в исковата молба модификация на автомобила, фактът, че застрахованият автомобил е модел „Ситроен Ц5” с модификация „SX” следва да се приеме за безспорен при разрешаването на спора за размера на обезщетението по чл.208, ал.1 КЗ.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, тъй като не е осъществено визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за достъп до касация, на което се позовава касаторът.
Преди всичко касаторът не е посочил конкретен процесуалноправен въпрос, чието разрешаване е обусловило изхода на спора по предявените срещу него осъдителни искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, а това само по себе си е достатъчно основание за недопускане на решението до касационен контрол, съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на процесуалните разпоредби на чл.131, ал.2 ГПК, чл.133 и чл.146, ал.1 ГПК е направено във връзка с развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение поради процесуални нарушения при отделянето на спорните от безспорните факти по делото и разпределянето на доказателствената тежест. Съдържанието на изложението не позволява обуславящият правен въпрос да бъде уточнен от касационната инстанция, доколкото се изчерпва със съжденията на касатора за смисъла и целта на цитираните законови разпоредби и с доводи в подкрепа на несъгласието му с извода на въззивната инстанция, че поради несвоевременно оспорване на твърдяната в исковата молба модификация на застрахования автомобил, модификацията „SX” следва да се счете за безспорна между страните. Евентуалните грешки на въззивния съд при преценката за доказаност или недоказаност на фактите, релевантни за изхода на спора по иска с правно основание чл.208 КЗ, са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК и са от значение за правилността на въззивното решение. В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК е проведено ясно разграничение между двете групи основания – тези по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и другите по чл.281, т.3 ГПК за касационно обжалване, като е посочено, че решението не може да се допусне до касация по съображения за неправилност, произтичаща от основанията по чл.281, т.3 ГПК. В конкретния случай касаторът е отъждествил общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с част от основанията по чл.281, т.3 ГПК, което съставлява пречка за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване.
Непосочването на обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК препятства изначално възможността за преценка дали в конкретния случай е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, с която е обосновано искането за достъп до касация. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се посочи, че към настоящия момент съществуват множество решения на Върховния касационен съд по приложението на процесуалните разпоредби на чл.131 ГПК, чл.133 ГПК и чл.146 ГПК, постановени по реда на чл.290 ГПК с характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При създадената задължителна практика касационното разглеждане на конкретното дело няма да са допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквато цел е преследвал законодателят с въвеждането на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 01.07.2010 г., постановено по гр. д. № 4211/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :