5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№666
София.24.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1176/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Б. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник адвокат Д. Д., срещу решение № ІІІ-154 от 27.11.2013 г. по в.гр.д. № 2010/2013 г. на Окръжен съд – Бургас, с което след отмяна на решение № 1237 от 15.07.2013 г. по гр.д. № 4775/2012 г. на Районен съд – Бургас е отхвърлен предявеният срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] иск по чл.422 ГПК за установяване вземането на М. Б. срещу посоченото дружество за сумата 14 280 лв., за което е издадена заповед за изпълнение№ 1437/14.03.2012 г по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 2242/2012 г. на РС-Бургас.
В жалбата се поддържат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция за недостоверност на датата на издадения запис на заповед и на договора за заем, както и за неустановяване на твърденията на ищцата, че към момента на тяхното подписване Г. Б. е била управител на [фирма] и е можела валидно да го задължава. Жалбоподателката твърди, че каузалното правоотношение и дължимостта на заемната сума са доказани в процеса, а валидният запис на заповед е издаден с обезпечителна цел, послужил е като основание за издаване на оспорената от дружеството заповед за изпълнение и е годен да задължи издателя си с процесната сума – 14 280 лева. По подробно развити в жалбата фактически и правни съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да се уважи иска, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: „1. Кои лица се явяват „трети лица” по смисъла на чл.181 ГПК, за които частният документ няма достоверна дата; 2. Страната, която е подписала частният документ, явява ли се трето лице по смисъла на чл.181 ГПК; 3. Ако частният документ – договор за заем и запис на заповед е подписан от юридическо лице чрез неговия управител, то може ли да се приема, че страната по договора е физическото лице – управител, а не ответното дружество. И явява ли се то обвързано от клаузите на договора му; 4. Може ли в посочената по в.3 хипотеза да се приеме, че ответното дружество не е страна по договора за заем, за да намери приложение разпоредбата на чл.181 ГПК за достоверността на частния документ по отношение на трети лица; 5. Кой следва да носи доказателствената тежест относно достоверността на датата на частен документ – ищецът, който се ползва от него и е страна по договора или ответника, който оспорва датата, но също е страна по договора и той носи неин подпис и 6. Как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.” По първите два въпроси се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 176/2010 г., ІІ г.о. на ВКС и решение по гр.д. № 1672/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС. По въпроси № 3, № 4 и № 5 се поддържа т.2 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение по в.гр.д. № 2783/2012 г. на Окръжен съд – Пловдив, а по въпрос № 5 – и на решение по в.т.д. № 137/2012 г. на Апелативен съд – В.. По последния правен въпрос се поддържа бланкетно т.3 на чл.280, ал.1 ГПК
Ответникът по касация [фирма], чрез пълномощника си адвокат Пешка Ч., оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно, постановено в съответствие с приложена задължителна практика на ВКС. Подробни съображения са развити в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав, след цялостна преценка на доказателствения материал по делото е приел за недоказано твърдяното в исковата молба обстоятелство, че Г. Б. е разполагала с представителна власт по отношение на ответното дружество към момента на подписване на договор за заем от 05.01.2011 г. и разписка, както и по отношение на процесния запис на заповед от същата дата. Липсата на представителна власт е мотивирала решаващият състав да направи извод, че като е участвала в сключването на договора за заем, издала е запис на заповед и е създала разписка за получаването на сумата по договора, Г. Б. е ангажирала единствено себе си с поетите задължения и липсва потвърждаване на действията й от страна на търговеца – [фирма].
По отношение на датата на сключване на договора за заем, датата на създаване на записа на заповед и на разписката към договора, е направен извод, че липсата на законовите условия по чл.181 ГПК, предпоставящи достоверност на датата на тези документи, води до липса на основание да се приеме, че те са съществували към деня, упоменат в тях за дата на създаването им и единствено може да бъде зачетена тяхната формална доказателствена сила/ чл.180 ГПК/.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените процесуалноправни въпроси по приложението на чл.181 ГПК не биха могли да се определят като значими за изхода на спора, доколкото те са основани изцяло на поддържаните в процеса доводи, че ответното дружество, представлявано от своя управител Г. Б., е участвало в съставянето на релевантните за спора документи и затова дружеството не е „трето лице” по см. на чл.181 ГПК. Тези доводи не са споделени от въззивния съдебен състав, като приемайки за недоказано наличието на представителна власт на Г. Б. по отношение на [фирма], е изразено становище за неприложимост на чл.181 ГПК – за достоверността на посочените дати на сключване на договора за заем и съставената разписка по повод на същия договор, както и датата на издаване на записа на заповед, като е съобразена единствено формалната доказателствена сила на частните документи. От това следва да се направи извод, че въпросите са пряко относими към поддържаните от жалбоподателката основания по чл.281, т.3 ГПК за касиране, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване. От друга страна, съобразявайки мотивите към обжалвания съдебен акт, тези правни въпроси не би могло да се приемат като единствено обуславящи изхода на делото. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява задължителните за съдилищата указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросите под № 3 и №4 не биха могли да обосноват наличието на основния селективен критерий, тъй като те са основани изцяло на твърдения на ищцата за наличие на представителна власт на Г.Б., подписала, съответно издала частните документи като управител на дружеството – ответник към съответната дата, които твърдения са счетени от въззивната инстанция за недоказани.
Въпросът за доказателствената тежест относно достоверността на датата на частен документ в хипотезата на чл.181 ГПК не обосновава наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1 ГПК доколкото въззивният съдебен състав е приел за неприложима посочената процесуална норма.
Последният правен въпрос, свързан с разпределението на доказателствената тежест в процеса при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, дори и да се възприеме като обуславящ, независимо от липсата на конкретни оплаквания в касационната жалба в тази насока, по него е налице задължително за съдилищата разрешение – т.17 от ТР № 4/2013 ОСГТК на ВКС и настоящият състав не констатира отклонение от него. Наличието на задължителна практика изключва приложимостта на бланкетно поддържаната от жалбоподателката допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 800 лв., съобразно представените с отговора адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащането, чрез банков превод, на уговореното адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № ІІІ-154 от 27.11.2013 г. по в.гр.д. № 2010/2013 г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА М. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 800/осемстотин/ лева разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: