3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
Гр.София, 13.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 311 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А. стил”ЕООД, с.Окорш срещу решение № 202/02.11.2009г., постановено по т.д.№ 437/09г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 11/18.05.2009г. по т.д.№ 102/08г. на Силистренския окръжен съд за отхвърляне на иска на “А. стил” ЕООД против “К.” ЕООД за разваляне, на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, на договор за покупка –продажба на недвижим имот от 30.07.08г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноските за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с нотариален акт от 30.07.2008г. ищецът – настоящ касатор е продал на ответника недвижим имот, като в договора е било посочено, че продажната цена е заплатена изцяло. Продавачът не е предал на купувача владението на имота, а плащането на цената е извършено по банков път на 07.08.08г., т.е. след предявяване на иска. Решаващият състав е изложил съображения, че кредиторът не е доказал безполезността на закъснялото изпълнение на длъжника /каквото е твърдението в исковата молба/, както и не е установено споразумение между страните заплащането на цената “да не става по-късно от момента на сключване на сделката, нито обвързване на момента на плащане с падежа на изискуеми задължения на продавача към трети лица”. При тези данни съдът се е приложил диспозитивното правило на чл.200, ал.2 ЗЗД, според което плащането на цената следва да се извърши едновременно с предаването на вещта, както и нормата на чл.87, ал.3 ЗЗД, тъй като длъжникът е изпълнил надлежно в хода на процеса.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът не е формулирал обуславящи материалноправни и процесуални въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и в съответствие с разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Изложено е становище, представляващо несъгласие с изводите на въззивния съд и с позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първата част на изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК съдържа разсъждения, че са спазени изискванията на нормата на чл.200, ал.2 ЗЗД, като касаторът приравнява “предаването на владението на вещта” с “прехвърляне на собствеността по нотариален ред”. Същият проблем е налице и относно тълкуването на разпоредбата на чл.202 ЗЗД, в хипотезата на която е включено “получаване на вещта” от купувача, респ. това правило не намира приложение при договорите да прехвърляне на вещни права върху недвижим имоти. И. разбиране във втората част на изложението относно нарушаване на нормата на чл.87, ал.3 ЗЗД – че “ответникът, напълно игнорирайки съда, е извършил плащане, без да направи предложение за изпълнение”, е изцяло неясно като довод и не представлява правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът формира становище, че предвид на възможността съдът да даде срок за изпълнение, то длъжникът няма право да плати доброволно. Тези аргументи и разсъждения са извън предмета на обсъждане от въззивния съд и по същество представляват опит за подвеждане на основанията по чл.281,т.3 ГПК под нормите, уреждащи допускането на касационното обжалване.
На основание чл.80 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. по договор 29.01.2010г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 202/02.11.2009г., постановено по т.д.№ 437/09г. от Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА “А. стил”ЕООД, с.Окорш, ул., да заплати на “К.” ЕООД, гр.Д, ул.”Д” № сумата от 500 лв. /Петстотин лв./ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.