О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 12.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1676/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. И. К., приподписана от адв.М. К. срещу решение № 222/ 16.12.2014 г. по гр.д.№ 417/ 2014 г. на Апелативен съд-В..
Ответникът по касационната жалба Н. С. В. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 222/24.06.2014 г. по гр.д.№ 152/ 2014 г. на Окръжен съд-Добрич, с което ответникът –касатор в настоящото производство, е осъден да заплати на ищеца сумата 28 569,70 лв.,представляваща договорено възнаграждение по сключения между тях с дата 11.02.2009 г. договор за правна услуга с правно основание чл.286 ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните е налице валиден договор за извършване на процесуално представителство и защита пред съответните съдебни инстанции и пред застрахователя.С него ищецът е поел задължението да извърши необходимото в полза на касатора, за да му бъде изплатено парично обезщетение, а последният-да му заплати възнаграждение в размер на 30% от обезщетението. Намерил е, че договорът е породил желаните от страните правни последици,не нарушава императивни законови правни норми, включително и Закона за адвокатурата и обвързва страните с последиците си, тъй като се е сбъднало условието и касаторът е получил обезщетение в размер на 95 232,34 лв.Посочил е,че при уговаряне размера на възнаграждението следва да се отчита и възможния неблагоприятен резултат, при осъществяване на такава хипотетична предпоставка касаторът не би имал задължението да заплати хонорар за оказаната му правна помощ и защита, тъй като довереникът е работил изцяло на свой риск.Поради това е направил извода,че колкото е по-голям рискът, толкова по-голямо трябва да е и възнаграждението. В мотивите е отразено,че в своя съдебен акт първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения на касатора и че е направил правилен и обоснован извод за основателност на иска.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че въззивното решение е недопустимо в частта, с която е присъдено заплащане на възнаграждение в размер определен на база цялата получена сума, в която е включена и законната лихва.Твърди,че в исковата молба не се съдържа подобно искане и поради това е постановен свръхпетитум,тъй като исковата претенция е за присъждане на възнаграждение на база полученото обезщетение като главница в размер на 56 000 лв.Счита,че съдът е следвало да съобрази, че числовото изражение на евентуално дължимото възнаграждение е 16 800 лв., а не тази, която се претендира с исковата молба. Намира,че доколкото съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, то следва да се допусне до касационен контрол. Това становище на касатора не може да бъде споделено.Искът предявен срещу касатора е за сумата 28 569,70 лв., за колкото е и уважен. Дали в размера на присъденото възнаграждение е следвало да бъде включен процент и от изтеклата законна лихва или само от главницата е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .Присъждане на свръхпетитум, след като не е надвишено искането на ищеца и същото е уважено изцяло няма, а постановеното решение е допустимо .Приложеното решение по гр.д.№1187/2010 г. на ВКС,ІІІ г.о. е неотносимо.
По-нататък в изложението си касаторът поставя въпроса:
-намира ли приложение правилото на чл.78 ал.5 ГПК за намаляване размера на претендирано адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ ,представляващ сам по себе си предмет на правен спор.
Във връзка с въпроса поддържа допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.От изложеното в мотивите на обжалваното решение не може да се приеме,че е направен извод,че не следва да се редуцира претендираното адвокатско възнаграждение до размера определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въззивният съд не е формирал изводи във връзка с приложението на този нормативен акт и с разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК.Съгласно постановките на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК общо основание за допустимост на касационното обжалване е извеждането на правен въпрос, включен в предмета на делото и обуславящ решаващите мотиви на въззивния съд. Необосноваването на общо основание за допустимост на касационно обжалване е достатъчно за да не бъде допуснато касационно обжалване. За пълнота следва да се посочи,че не е аргументирано и допълнително такова.Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е подкрепено с доказателства, а именно с прилагането на съдебна практика ,съдържаща правни изводи ,на които противоречат изводите съдържащи се във въззивното решение по обуславящия изхода на делото правен въпрос.Цитираното определение на ВКС,постановено по реда на чл.288 ГПК не представлява съдебна практика, тъй като с него не се създава сила на пресъдено нещо.Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК само е цитирано .
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. В касационното производство по чл.288 ГПК касационните жалби се селектират. Съгласно разрешенията дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставки за това са наличието на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Общо основание е поставянето на процесуалноправен или материалноправен въпрос, обуславящ извършените процесуални действия от въззивния съд или неговите правни изводи по предмета на делото, в които се съдържа решаващата му воля. К. съд не може да го изведе въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. В случая такъв въпрос не е формулиран ,по питането на касатора въззивният съд не се е произнасял. Не е обосновано и допълнително основание. Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222/ 16.12.2014 г. по гр.д.№ 417/2014 г. на Апелативен съд-В.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ