О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 15.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6736 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Й. И. Й., представляван по пълномощно от И. Й. Й., чрез адв. Х. Х. от АК Д., срещу въззивно решение № 316/08.07.2013 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 422/2013 г.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Й. Й. е предявил против [фирма], Д. отрицателен установителен иск, че не дължи сумата от 5147,61 лв. по фактура № 143/25.06.2012 г.
Въззивният съд, като потьвърдил решението на първостепенния Добрички районен съд, уважил частично иска.
Установил по делото, че [община] е учредила на Й. право на строеж за изграждане на обект за обществено обслужване на един етаж в подробно описан поземлен имот.
Между ответното търговско дружество и Й., на основание чл. 84,чл.143 и чл.144 от ЗУТ и чл.12 ал.2 т.2 от Наредба №4/14.09.2004 год., е сключен предварителен договор за присъединяване към водопроводните и /или канализационни системи. С подписването на последния страните са се съгласили да сключат окончателен договор за присъединяване на построения имот, представляващ два магазина, към водоснабдителната и канализационна мрежа. На 22.06.2012 год. е извършена проверка в имота, при която е констатирано,че обектът е присъединен към уличен водопровод, има монтиран водомер, без пломба и няма открита за същия партида. ВиК съставило фактура за предоставени услуги по реда на чл.47 в.вр. чл.46 от Общите условия, при единична цена 1,92 лв. и обща цена 5147,61 лв.
Съдът направил извод, че Й. има качеството на потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.„а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл.2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите.
Й. е трябвало да представи на водоснабдителното предприятие изготвен инвестиционен проект и накрая между страните да бъде сключен договор за предоставяне на услугите, след което операторът осигурява строителството на водопроводното отклонение и извършва присъединяването на обекта към водоснабдителната система съобразно условията на сключения договор и при спазване разпоредбата на чл. 66 ЗУТ. При незаконно присъединяване,съответното отклонение се прекъсва – чл.47 от ОУ, а изразходваните,отведените и пречистените количества вода, се определят по реда на чл.46 от ОУ .
Съдът е достигнал до заключение, че отношенията между страните следва да се уредят съгласно чл.47 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от водоснадителен оператор и чл.37 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочено е още, че има възможност, ако незаконно присъединилият се потребител докаже периода на незаконното присъединяване, да заплати количеството вода само за този период. Ако не се възползва от тази възможност, количеството вода се определя за едногодишен период и за едногодишен период се изчислява разхода на вода от незаконно присъединилия се потребител. Съдът е определил дължимата от Й. сума по Общите условия, които са по-благоприятни за него в сравнение с Наредба № 4/2004 г., като се е позовал на предварителната договореност между страните.
Касационната жалба и изложението към нея са изложени в един документ.
Повдигнат е въпроса за значението на писмена форма на договор, сключен между ВиК оператор и физическо или юридическо лице-потребител, при действието на отменената Наредба № 9/1994 г., като се поддържа противоречиво разрешаване с въззивно решение № ІV-129 от 08.08.2008 г., постановено от Бургаския окръжен съд по гр.д. № 198/2008 г.
Повдигнатият правен въпрос е неотносим към решаващите съображения на съда, при които е постановил крайния резултат по спора. В обжалваното решение е прието, че фактурираната сума – в частта й за 1852,03 лв., се дължи от Й. Й. не на договорно основание, а поради незаконно присъединяване на потребител към водоснабдителната система.
От друга страна, касаторът не е доказал твърдението си за противоречива съдебна практика. Цитираното от него решение е на състав на окръжен съд и не е приложено по делото.
Касационната жалба – изложение, продължава със следното съдържание, цитирано дословно: „Считам, че може да се постави и втори материалноправен въпрос, формулиран като – при установяване незаконното присъединяване към водопроводните и канализационни системи от лица, които не се намират в договорни отношения с ВиК оператора, съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода по реда на чл. 37 от Наредба № 4/04 на МРРБ или на чл. 46 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите ли следва да се определя и свързания, според страната въпрос – допустимо ли е съдът да изследва пропускателната способност на водопроводната мрежа и подаването на вода при прилагане на методика за изчисляване на количеството вода. Страната и по така формулираните въпроси е сочила, че няма съдебна практика. След като е развила подробно своето разбиране за неправилност на изводите на съда, определени от нея като изводи, некореспондиращи с установената фактическа обстановка по спора. Касаторът е заявил, че ВКС следва да се произнесе по тези въпроси, за да се осигури точното прилагане на закона. Поставен е и трети материалноправен въпрос, по който въззивния съд, според дружеството-касатор е пропуснал да се произнесе в обжалваното решение, а именно значението на липсата на възражения при подписването на констативния протокол от 03.09.2007 г. Страната е развила подробно разбирането си по този въпрос. Посочено е още, че за пълнота касаторът сочи решение № 88/10 на Окръжен съд – Хасково /което е и приложил/, като счита, че е налице противоречие при разрешаването на така поставените въпроси. Направени са и оплаквания за неправилност на изводите на съда с оглед определяне размера на обезщетенията /така определени и от страната/” – край на цитата.
Ясно е, че въпрос, какъвто и да е, няма. От това съдържание, касационната инстанция е в невъзможност, не само да уточни като формулировка правен въпрос, но и да разбере изобщо смисъла на написаното.
На следващата стр. 6 от касационната жалба-изложение е посочено, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, след което следва несъгласие на касатора с мотивите на съда и виждането му за релевантните факти, приложимия закон и резултата по делото. По своето съдържание, тази част от жалбата-изложение е писмено становище по материалноправния спор; не съдържа нито касационни доводи по смисъла на чл. 281 ГПК, нито обосновка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 316/08.07.2013 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 422/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: