О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
гр. София 20.09.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1150 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците К. Л. С. и К. С. С., чрез адв.Т. С. срещу решение № 1252/11.06.2015 г. по в.гр.дело № 594/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2048/26.03.2014 г. по гр.дело № 8675/2012 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове срещу С. Д. П., К. К. С. и Д. Г. М.-С. и срещу [фирма] искове с правно основание чл.26,ал.2,пр.5 ЗЗД, чл.124,ал.1 ГПК, чл.170 ЗЗД и чл.472 ГПК, като неоснователни.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението е формулиран правния въпрос: само предварително постигнато съглашение между страните по договор за заем за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от този, който е предвиден в закона, респективно само предварителната уговорка, че при неизпълнение на задължението кредиторът по този договор ще стане собственик на вещта ли са предпоставките за успешното провеждане на установителния иск по чл.26,ал.1,пр.1, вр.чл.152 ЗЗД или такива са и постигнатото по време на сключването на договора за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот съглашение, респективно направената по същото време уговорка, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба С. П., чрез адв. И. К. в писмен отговор не оспорва жалбата на ищците.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез юрисконсулт П. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответниците по жалбата К. С. и Д. М.-С. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието за установено, че ищцата-жалбоподател К. С. е призната за собственик на процесния ап. № 8, на 3 етаж, вход 1, в сградата на Ж. „С. к.”, бл. № 3, в [населено място], [улица], местността „П.-Ц.” със застроена площ от 63.38 кв.м. заедно със зимнично помещение № 47 с обща площ от 6.36 кв.м. Този факт съдът е приел за установен въз основа на приложения нотариален акт за собственост върху жилище построено върху държавно място № 95/1981 г.
Прието е, че на 06.10.2005г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 15/2005 г., с който ищците К. С. и К. С. са продали на С. Д. П. недвижимия имот – апартамент № 8, на 3 етаж, вход 1, в сградата на Ж. „С. к.”, бл. № 3, в [населено място], [улица] със застроена площ от 63.38 кв.м. и прилежащо зимнично помещение № 47 с площ 6.36 кв.м.
за сумата 30 100 лева, получена от продавачите в деня на подписването на договора.
Съдът е приел, че на 13.03.2006г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот между С. Д. П., К. К. С. и Д. Г. М.-С., обективиран в нот.акт № 23/2006 г. по силата на който С. П. продала на К. и Д. С. апартамент № 8, на 3 етаж, вход 1, в сградата на Ж. „С. к.”, бл. № 3, в [населено място], [улица] за сумата 40 000 евро, които ще бъдат изплатени чрез отпуснатия на купувачите банков кредит от [фирма].
Прието е за безспорно по делото, че продажната цена е изплатена на продавача С. П. чрез банката, отпуснала кредита на купувачите.
Съдът е посочил, че пред първоинстанционния съд е представен документ, наименован „Обратен документ” от 06.10.2006 г., в който е отбелязано, че действителната воля на страните, подписали нот.акт № 15/2005 г. не е да се прехвърли правото на собственост върху имота, защото страните не желаят прехвърлянето на правото на собственост, че прехвърлянето е симулативно, че продавачите не са получили от купувача сумата 30 100 лева, посочена в нотариалния акт като продажна цена, че страните по договора искат да прикрият действителната цел на сключването му, а именно – купувачът да бъде обезпечен за връщането на сумата 38 000 евро главница и 2 000 евро лихва, предоставени от него на продавачите К. и К. С. преди изповядване на сделката.
Въз основа на представена пред Софийски градски съд разписка – декларация, подписана от К. и К. С. от една страна и от С. П. от друга е прието за установено, че на 06.10.2005г. С. П. е предала в заем на К. и К. С. сумата 38 000 евро за срок от 5 месеца и с лихва за срока на ползването- 2000 евро, че е уговорено, че заемателите се задължават на върнат на заемодателя сумата 40 000 евро на 06.03.2006г.
Съдът е приел за безспорно по делото, че по силата на Договор за банков кредит № 186/R/2006 г. от 08.03.2006 г. и Анекси № 1, № 2 към него [фирма] е предоставила целево на ответника К. С. сумата 40 000 евро за закупуване на апартамент № 8, на 3 етаж, вход 1, в сградата на Ж.”С. к.„, бл. № 3, в [населено място], [улица] площ 63,38 кв.м. със срок за използване и изплащане на кредита 360 месеца, считано от датата на отпускането му. Съгласно раздел ІV, чл.13 от договора за кредит, за обезпечаване на вземанията на банката по договора, кредитополучателят се е задължил да учреди първа по ред ипотека върху апартамент № 8. Прието е също за безспорно, че законната ипотека върху процесния имот е вписана в Службата по вписване в том ІІ, рег.№ 05320 на 13.03.2006 г.
Въз основа на приложените по делото писмени доказателства – заповед за изпълнение на парично задължение, издадена от СРС по гр.д.№ 55934/2011 г. в полза на [фирма], покани за доброволно изпълнение, отправени до К. С. по изп.д№ 20128500400124 по описа на ЧСИ, призовка за принудително изпълнение, Протокол за опис на недвижимо имущество е прието за установено, че срещу ответника К. С. по искане на банката е предприето принудително изпълнение за изплащане на дължимите суми по договора за банков кредит от 08.03.2006 г.
Съдът е обсъдил допуснатата и изслушана съдебно графологична експертиза, според която подписите, положени върху Обратния документ за продавачи са на К. С. и на К. С., а подписът положен за купувач е на С. П.. Въззивният съд е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели А. И. и Л. А..
По иска с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД въззивният съд е приел както следва:
Според въззивния съд точната правна квалификация на този иск е чл.26, ал.2, предл.5, във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД и чл.26, ал.1 във вр. с чл.152 ЗЗД. Изводът е обоснован, като съдът е съобразил правните твърдения на ищците в исковата им молба и въз основа на твърдените от тях факти и обстоятелства. Прието е, че ищците твърдят и се домогват да докажат, че сключеният между тях и С. П. договор за покупко-продажба на процесния апартамент № 8 е послужил за обезпечение на друг сключен между тях устен договор за заем, че са заявили твърдения, че договорът за продажба е нищожен поради наличие на абсолютна симулация, тъй като представлява съглашение, с което страните по заемния договор са обезпечили връщането на заема.
Посочил е, че съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД нищожни са привидните правни сделки. Според въззивния съд при привидната (симулативната) сделка никоя от страните по нея не желае настъпването на правните й последици, че симулативна сделка се сключва, само за да се придаде вид пред трети лица, че поражда правни последици, но всъщност и двете страни по нея не искат тяхното реално настъпване. Прието е, че за доказването на симулативността на дадена сделка, в тежест на ищеца е да докаже, че съгласието на двете страни по сделката за сключването й е било само привидно, както и, че в действителност не са искали настъпването на нейните правни последици. Прието е също, че за разкриване на симулативност на сделка за разпореждане с недвижим имот е необходимо ищецът да разполага с обратно писмо , което изхожда от приобретателя и в което той е описал привидния характер на сделката.
Въззивният съд е приел, че в първоинстанционното производство е представен „обратен документ”, подписан от ищците и от приобретателката по сделката от 06.10.2005г.-С. П., в който страните признават, че сключеният между тях договор е симулативен и никоя от тях не желае настъпването на правните му последици, че в този документ страните изрично са посочили, че сключването на договора за покупко продажба е след предоставянето в заем на сумата 38 000 евро, както и че договорът за продажбата на имота, обезпечава купувача, че даденият от него заем ще му бъде върнат.
Съдът е взел предвид съдебната практика и е формирал извод, че е без значение времето на съставяне на обратното писмо, разкриващо симулативността на сделката – преди, след или заедно с явния договор. С оглед на това са преценени за ирелевантни възраженията на [фирма] относно достоверната дата на обратното писмо. Прието е, че наличието на такова обратно писмо, разкриващо каква е действителната воля на страните и съдържанието на прикритата сделка, е достатъчно за признаване на симулацията. За да направи извода съдът е съобразил, че по делото е установено, че този документ е подписан от ищците по делото и С. П., че от съдържанието му се налага извода, че продавачите не са получили продажната цена, посочена в договора и страните не са искали да настъпят правните последици от сделката.
Въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл.17, ал.1 ЗЗД, според които ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
Посочил е, че твърденията на ищците са, че с прикритата сделка са обезпечили връщането на дадения от С. П. заем, поради което привидната такава-договорът за покупко-продажба е сключен при условията на пълна симулация, както и че твърдят и се домогват да докажат, че прикритата сделка, представлява съглашение, с което по договора за заем са предвидили удовлетворение на кредитора различно от предвиденото в закона-иск с правна квалификация чл.26, ал.1, във вр. с чл.152 ЗЗД.
Съдът е приел, че за да е основателен установителния иск по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 152 от ЗЗД е необходимо да се докаже или предварително постигнато съглашение между страните по договора за заем за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от този, който е предвиден в закона, или да се докаже предварителна уговорка, че при неизпълнение на задължението кредиторът ще стане собственик на вещта.
Приел е също, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличието на подобни уговорки, че липсват данни страните да са поставяли условието, че имотът ще бъде продаден от заемателя на заемодателя, в случай че заемателят не върне дълга. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от първоначално уговорения /връщане на паричната сума/ данните по делото са, че това е направено след възникване на паричното задължение. Приел е, че тази уговорка е направена непосредствено след сключването на договора за заем и преди настъпването на падежа на задължението за връщането на сумата. Приел е също, че ако уговорката между страните е станала след сключване на договора за заем, тогава когато длъжникът не е бил притиснат да приеме всички условия на кредитора, че тогава тази уговорка не е недействителна. Посочил е, че по делото е безспорно, че договорът за заем и продажбата на жилището са се осъществили на една и съща дата. Прието е, че в настоящият случай в представеното по делото обратно писмо изрично е посочено, че заемът е предоставен преди изповядване на сделката, поради което според съда е установено, че прехвърлянето на собствеността е станало след предоставянето на заема. С оглед на това е изведен извода, че това уговаряне е валидно и представлява даване в изпълнение. Прието е, че според принципа за свобода на договарянето, визиран в чл.9 ЗЗД страните могат да уговарят изпълнение, различно от първоначално уговореното, че последното не противоречи на императивните законови разпоредби и на добрите нрави. Според съда страните се съгласяват да престират нещо различно от дължимото, че по същество това представлява последващо споразумение за погасяване на облигационното отношение, чрез даване вместо изпълнение със съгласието на кредитора. Съдът е формирал извод, че при тези данни не е налице уговорка, предхождаща договора за заем, за да се приеме като непозволена от закона сделка за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона. Изведен е и извод, че не е налице нищожност на прикритото съглашение на това основание. Приел е, че са налице условията за валидност на дисимулираната сделка-спазена е нотариалната форма по чл.18 ЗЗД, съглашението не противоречи на закона и не го заобикаля, поради което следва да бъде зачетено, съобразно чл.17, ал.1 ЗЗД.
При тези съображения съдът е направил извод че, предявеният иск срещу С. П. с правно основание чл. чл.26, ал.2, предл.5, във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД и чл.26, ал.1 във вр. с чл.152 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
Приет е за неоснователен и искът предявен срещу К. и Д. С. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Според въззивния съд тъй като покупко-продажбата от 06.10.2005г. е породила вещно-прехвърлителния си ефект С. П. е придобила имота и към датата на изповядване на сделката от 13.03.2006г. същият след като е бил в нейния патримониум е прехвърлен на ответниците К. и Д. С.. При изложените съображения съдът е приел, че учредената в полза на [фирма] законна ипотека не е нищожна и не са налице основанията на чл. 170 от ЗЗД и чл. 472 от ГПК.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния решението на последния съд е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос в изложението.
В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание е цитирано и представено решение № 170/10.06.2010 г.по гр.дело № 339/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. В същото решение не е даден отговор на поставения правен въпрос от жалбоподателя, поради което съдът е лишен от възможността да извърши преценка за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С решение № 92/06.04.2012 г. по гр.дело № 761/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че ако прехвърлянето на недвижим имот, ипотекиран в полза на заемодателя като обезпечение на задължението на заемополучателя по договор за заем, от длъжника на кредитора, е извършено след сключване на договора за заем и договора за ипотека и след настъпване на падежа на задължението и неизпълнението му, то прехвърлителната сделка е валидна и не прикрива съглашение по чл. 152 ЗЗД, тъй като съгласието за продажба на имота не предхожда, нито съвпада по време със сключване на договора за заем и на договора за ипотека, а е постигнато след сключване на тези договори и след настъпване падежа на задължението и неизпълнението. Според съдебния състав тази прехвърлителна сделка представлява уговорка за даване вместо изпълнение, каквато уговорка е валидна предвид възможността на страните да уговорят изпълнение на нещо различно от първоначално договореното. Въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с посочената практика. Както се отбеляза по-горе съдът е приел за установено, че заемът е предоставен преди изповядване на сделката покупко-продажба на процесния недвижим имот, че прехвърлянето на собствеността е станало след предоставяне на заема. С оглед на това е формиран извод, че това уговаряне е валидно и представлява даване в изпълнение, че последното не противоречи нито на императивни законови разпоредби, нито на добрите нрави, че представлява последващо споразумение за погасяване на облигационното отношение, чрез даване вместо изпълнение със съгласието на кредитора. Изводите на съда, че в конкретния случай не е налице уговорка, прехдождаща договора за заем, за да се третира като непозволена от закона сделка за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона, че с оглед на това не е налице и нищожност на прикритото съглашение на това основание, че прехвърлянето на имота е станало в изпълнение на парично задължение с различна от първоначално уговорената престация не е в отклонение от практиката на ВКС.
Според практиката на ВКС от значение за преценката за наличие на съглашение по смисъла на чл.152 ЗЗД между страните по договора за заем, с което е уговорено начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона на първо място е това да е направено предварително, а не след възникване на вземането. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с тази практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата [фирма] следва да се присъди сумата 2000 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1252/11.06.2015 г. по в.гр.дело № 594/2015 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 14058/29.10.2015 г., подадена от К. Л. С. и К. С. С., [населено място], район”О.”, [улица], ет.3,ап.8, чрез адв. Т. С..
Осъжда К. Л. С. и К. С. С., [населено място], район”О.”, [улица], ет.3,ап.8 да заплатят на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 2000 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: