О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 04.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 726/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „В4” Е. , гр. Б. срещу постановеното от Благоевградски окръжен съд определение № 1* от 30.07.2009 г. по в. ч. гр. д. № 630/2009 г., с което е отменена заповед за незабавно изпълнение № 2* от 08.10.2008 г. по ч. гр. д. № 558/2008 г. на Разложки районен съд срещу лицето К. Н. У. от гр. Б.в частта, с която е намалено присъденото на дружеството-молител адвокатско възнаграждение до размер на сумата 893.36 лв. и е обезсилен издаденият за тази сума изпълнителен лист.
Частният жалбоподател поддържа, че при определяне на разноските по делото въззивният съд не е приложил правилно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което моли за отмяна на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба – К. Н. У. от гр. Б. не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на този акт не следва да бъде допуснато.
Макар да не е изрично формулиран, с оглед изложеното в частната касационна жалба, следва да се приеме, че жалбоподателят е поставил процесуалноправния въпрос за начина на определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, с оглед Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Този въпрос отговаря на основното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от значение за произнасянето на въззивната инстанция. Не са доказани, обаче, допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – частният жалбоподател не е посочил практика на ВКС по поставения въпрос, на която въззивното определение да противоречи; липсват представени актове, установяващи противоречива практика на съдилищата по същия въпрос; решаването на този въпрос не може да се разглежда като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като се касае за ясни и точни разпоредби, чието тълкуване и приложение не поражда никакво съмнение и трудност.
Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 30.07.2009 г. по в. ч. гр. д. № 630/2009 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: