О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
С. 29.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1859 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Д. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 505 от 14.12.12г. по в.гр.д. № 905 по описа за 2012г. на Добрички окръжен съд,с което е потвърдено решение № 75 т.Х стр.92 от 15.10.12г. по гр.д.№ 2719/12г.на Добрички районен съд като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и са присъдени следващите се разноски
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните поставени въпроси : 1.Териториалният критерии ли е определящ за самостоятелността на дадено звено,район или структура в дадено предприятие и съответно критерии при определяне между кои работници има задължение работодателят да извърши подбор-между всички заемащи съответната длъжност или само между тези,в съответната структура?Счита ли се дадено структурно звено за самостоятелно когато няма свой собствен организационно-управленски персонал, 2.Необходимо ли е организационно-управленски състав на звеното да бъде отразен в щатното длъжностно разписание на работодателя и 3. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал и да обсъди всички доказателства.По първия въпрос се позовава на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 329 от 13.07.11г.по гр.д. № 1073/10г.на ІV г.о. и решения № 385 от 21.11.11г.по гр.д. № 129/10г.на ІV г.о.,а по последния на ТР №1 от 4.01.2001г.по т.д.№ 1/00г.на ОСГК на ВКС.Позовава се и на определения по реда на чл.288 от ГПК,които нямат задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел,че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ уволнение е законосъобразно,тъй като е налице реално съкращаване в щата/с щатното разписание в сила от 12.01.12г.двете щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност ”Техник В и К” в район Генерал Т. са намалени до една/ и работодателят е осъществил подбор съобразно установените в чл.329 от КТ критерии.Дадените от специално назначената за осъществяване на подбора комисия оценки са потвърдени с предста-вените мнения на прекия ръководител на техниците „В и К” в район Генерал Т. и на техния началник.Съдът е преценил като правилен подхода на работодателя да извърши подбор само между работниците и служителите,осъществяващи еднородни трудови функции в рамките на обособеното структурно звено район Генерал Т. на [фирма] [населено място],за което е преценил,че то съставлява самостоятелна организационна единица.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставените от касатора въпроси,доколкото са от значение за изхода на спора, съставляват годно общо основание за допустимост.Независимо от това настоящият съдебен състав намира,че по тях касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посоченото от касатора специално основание – противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС.Съображенията:
На първите два поставени от касатора въпроси въззивният съд е дал отговор в съответствие с установената по реда на чл.290 от ГПК практика. Например в решение на ВКС с № 558 от 11.03.2013г.по гр.д.№ 281/12г.на ІV г.о.е прието,че когато съкращението засяга длъжност в обособено, относително самостоятелно структурно звено – работодателят е длъжен да извърши подбора само между работниците и служителите,осъществяващи еднородни трудови функции в рамките на това звено. В този смисъл е и решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. дело № 882/2011г., на ВКС IV г.о., съгласно което подборът е законосъобразен,ако е извършен по законовите критерии в рамките на съответното структурно обособено звено за населеното място. Обединяването на няколко отделни организационни структури в регионален клон не задължава работодателя да извършва подбор между служителите в рамките на регионалното обединение, включващо клонове в различни населени места в страната.Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС цитираните решения имат задължителен характер.
Посочените от касатора решения не могат да обосноват основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по така поставените въпроси. Тези решения са несъотносими,защото са постановени по различни от настоящия въпроси и при различна фактическа обстановка. Първото /решение № 329 от 13.07.11г.по гр.д. № 1073/10г.на ІV г.о./е по въпроса: длъжен ли е работодателят да извършва подбор при закриване на относително самостоятелно обособена структура или при съкращаване на всички длъжности в нея,при положение,че в настоящия случай няма нито закриване на обособена структура,нито съкращаване на всички длъжности. Второто/решение № 385 от 21.11.11г.по гр.д. № 129/10г.на ІV г.о./е постановено по специфичен въпрос,без връзка с настоящия: трябва ли да се извърши подбор между служители, заемащи сходни длъжности в различни факултети на едно и също висше учебно заведение, които са в рамките на едно населено място, а в случая става въпрос за обособени структури в различни населени места.
Твърдението на касатора,съдържащо се в поставения първи и втори въпрос,че в случая структурното звено в рамките на което е извършен подбора – район Генерал Т. на [фирма] [населено място]- няма свой организационно-управленски състав,не може да се обсъжда в настоящата фаза.Както беше посочено по-горе въззивният съд е приел в мотивите си,че това структурно звено съставлява самостоятелна организационна единица и този негов извод не подлежи на преценка в настоящето производство,в което съдът не контролира правилността на правните изводи на въззивния съд,а преценя дали са налице предпоставките за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК.
Третият поставен от касатора въпрос за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал и да обсъди всички доказателства вече е разрешен и по него практиката е уеднаквена,като се приема,че въззивният съд независимо, че е съд по същество,съгласно чл.269 ал.2 от ГПК е ограничен от посоченото във въззивната жалба.В случая той е изпълнил задълженията си като е обсъдил както всички ангажирани доказателства,така и направените пред него възражения,във връзка с които е изложил подробни собствени мотиви.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 505 от 14.12.12г. по в.гр.д. № 905 по описа за 2012г. на Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.