3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№667
Гр.София, 24.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 764 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 635/19.04.2012г., постановено по т.д.№ 3903/11г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 866/04.08.2011г. по т.д.№ 717/09г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата от 89154 лв., дадени на отпаднало основание – развален договор от 18.03.2008г. и сумата от 12421.80 евро – неустойка за забава по чл.9, ал.2 от договор от 18.03.2008г., дължима за периода 18.09.2008г. – 08.11.2008г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между [фирма], като възложител и [фирма] е сключен договор на 18.03.2008г. за „Изпълнение на проучвателни и проектни работи” с поето задължение от изпълнителя в срок от 4 месеца да изработи ПРЗ на недвижими имоти, да внесе проекта за одобрение, да извърши проучвателни работи, изготви идеен проект, да получи одобрението му и разрешение за строеж. По споразумение от 25.11.2008г. ищецът – настоящ касатор е придобил от възложителя [фирма] правата и задължението по договора от 18.03.2008г. Изложени са съображения, че изпълнителят – ответник по иска и по жалбата е извършил проучвателни работи, изработил е ПРЗ и е осигурил внасянето му за одобрение, но няма издадена разрешение за инвестиционно проектиране на строеж въз основа на подробен устройствен план, което е свързано изцяло с действията и бездействията на компетентните общински органи. Съдът е счел, че с внасянето на плана – извадка на 10.04.2008г. предвиденият в договора срок за изпълнение е спрял да тече съгласно уговорката в чл.2, ал.2, т.1 от договора, поради което изявлението в нотариална покана от 26.02.09г. за разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя в уговорения срок, не е произвело действие. Въззивният съд е обсъдил обстойно довода на ищеца, че възложителят разполага с право да развали договора и без вина на изпълнителя в хипотезата на чл.262, ал.2 ЗЗД. Според решаващия състав, законовата разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че възложителят би могъл да се освободи от задълженията си по договора и преди изтичане на срока за изпълнение, когато фактическото положение е такова, че при никаква промяна в организацията на работата, изпълнителят няма да може да изпълни задълженията си в срок или в уговорения и надлежен начин. Прието е, че предпоставките по чл.262, ал.2 ЗЗД не са налице, тъй като от данните по делото е установено, че са спрени сроковете за изпълнение, а не че са налице непреодолими пречки за изпълнението.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса за определяне на предвидените от законодателя предпоставки за упражняване на възможността по чл.262, ал.2 ЗЗД за разваляне на договор за изработка и конкретно – следва ли да е налице виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, за да се упражни правото по цитираната правна норма. Този въпрос е въведен с оглед на приетото разрешение, че изявлението за разваляне на договора с нотариалната покана от 26.02.09г. не е произвело действие. Сочи решения на съдилища и се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос изисква тълкуване на разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД, но от значение е и определеният в договора срок за изпълнение на работата, доколкото позоваването на възложителя е единствено досежно срока да извърши проучвателни и проекти дейности по чл.2, ал.1 от договора от 18.03.2008г. Уговореният срок е четири месеца и съответно същият изтича на 18.07.2008г., но същият „спира за тече” съгласно чл.2, ал.2 от договора „поради действия на администрацията”. В този смисъл, и при спрения срок, според уговорката между страните, възложителят може да развали договора, право което не е отречено с въззивното решение. Съответно, предпоставката за разваляне на договора по чл.262, ал.2 ЗЗД „ако стане ясно, че изпълнителят няма да може да изпълни” се преценява за всеки конкретен случай с оглед на установените факти и обстоятелства по спора. Неприлагането на уговореното в договора спиране на срока за изпълнение, определянето на допълнителен срок на изпълнителя с нотариалната покана и поставянето на отговорността на изпълнителя в зависимост от действията на администрацията, което изрично е изключено с договора, предпоставя искане от страна на касатора да не се зачетат уговорките в договора за изработка. Тълкуването и прилагането на клаузите на договора в отношенията между страните е част от решаващата дейност на съда, като евентуалните грешки биха имали за последица необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК по допускане на касационното обжалване с оглед на функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не на фактите по конкретния спор.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски от ответника не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 635/19.04.2012г., постановено по т.д.№ 3903/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.