3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№667
София, 10.12.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5720 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Силистра, Гражданско отделение, постановено на 19.06.2014г. по в.гр.д.№142/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в обжалваната пред въззивния съд част, с която са отхвърлени предявените от С. Д. И. срещу И. С. И. искове за делба на лек автомобил “Д. С.” с ДК [рег.номер на МПС] и лек автомобил “Форд Фокус” с ДК [рег.номер на МПС] .
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по въпроса придобитите по време на брака движими вещи от единия съпруг, който има регистриран ЕТ, но вещите не са включени в търговското предприятие и не са резултат от упражняваната търговска дейност, представляват ли еднолична собственост, както и по въпроса закупената по време на брака движима вещ, която се ползва за извършване на търговска дейност, но не само от единия съпруг, а и от сина на другия съпруг, представлява ли еднолична собственост. К. поддържа, че към настоящия момент няма създадена съдебна практика в тази насока, поради което счита, че поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и в този смисъл поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба И. С. И. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С. Д. И. е предявила срещу И. С. И. иск за делба на лек автомобил “Д. С.” с ДК [рег.номер на МПС] и лек автомобил “Форд Фокус” с ДК [рег.номер на МПС] .
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като процесните автомобили са еднолична собственост на И. С. И..
По реда на чл.272 ГПК въззивният съд е извършил препращане към мотивите на първоинстанционния съд, като наред с това е изложил и своите съображения по основателността на предявения иск за делба в следния смисъл:
Прието е, че процесните автомобили са придобити по време на брака между страните, прекратен с решение №439 от 03.10.2013г., постановено по бр.д.№1192/2013г. по описа на Районен съд-Силистра, но са били придобити и ползвани от съделителя И. С. И. във връзка с осъществяваната от него търговска дейност в качеството му на едноличен търговец. Прието е, че фактът на придобиване и ползване на автомобилите за нуждите на търговската дейност на И. С. И. е доказан от показанията на свидетелите Г. И. С. и А. З. А., с оглед на което и на указанията по приложението на чл.19, ал.3 СК от 1985г./отм./, дадени в т.1 на ТР №2 от 27.12.2001г. на ОСГК на ВКС по гр.д.№2/2001г., презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК от 1985г./отм./ се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Изложени са съображения, че вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие. Чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение е прието, че автомобилите са регистрирани за извършване на таксиметров превоз, закупени и ползвани само като таксиметрови, за което съделителят И. С. И. ползвал банкови заеми, които е изплащал сам. Прието е, че автомобилите са били предназначени за упражняване занятието на съделителя И. С. И., който е регистриран като едноличен търговец още от 1990г., т.е. преди придобиването на автомобилите, като основната му дейност е била извършване на леки и товарни таксиметрови услуги.
Основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси не е налице на първо място по причина, че същите изразяват становището му относно обстоятелството кои относими към спора факти са били доказани в производството по делото без при поставянето им подобна обвързаност с изводите на съда за доказаността на тези факти да е изведена и обоснована. Решаващите съображения на въззивния съд са свързани с обстоятелството, че леките автомобили са били придобити именно за извършването на търговска дейност от И. С. И. и са били използвани за такава дейност, т.е. за нуждите на търговското му предприятие, което е прието за доказано по категоричен начин. Това становище съответства на трайно установената практика на съдилищата по приложението на разпоредбите на СК досежно имуществените отношения между съпрузите и на разрешението, дадено в разпоредбата на чл.22, ал.3 от сега действащия СК, а именно че придобитите от съпруг-едноличен търговец вещни права по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие са негова лична собственост.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 19.06.2014г. по в.гр.д.№142/2014г. по описа на Окръжен съд-Силистра.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: