О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
гр. София,13.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 ноември , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски частно търговско дело №2241/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.3 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба процесуалния й пълномощник на Н. С. Й. срещу определение № 479 от 07.08.2017 г. по ч.т.д.№ 367/17 на АС-Варна , с което е потвърдено разпореждане № 5719 от 02.06.2017 г. по т.д. №291/17 на ВнОС, с което е върната, поради невнасяне в срок на д.т. от 15 лева, частна жалба вх.№ 13056/05.04.2017 против определение за прекратяване на производството по иск на Н. Й. срещу У. Кредит Б. АД като недопустимо.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на същото.
Ответникът по частната жалба не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил своите съображения за това, че жалбоподателят Н. Й., подал частна жалба вх.№ 13056/05.04.2017 против определение за прекратяване на производството по иск на срещу У. Кредит Б. АД като недопустимо, е следвало да изпълни дадените му с разпореждане от 11.05.2017 г. указания за внасяне на д.т. в размер на 15 лева по сметка на ВАпС в едноседмичен срок, при положение, че съобщението за това разпореждане с посочване на последиците от неизпълнението им е било редовно връчено на страната на 22.05.2017 г.. Неизпълнението на тези указания е основание за връщане на ЧЖ, съгласно чл.262 ал.2,т.2 ГПК. Страната не е била изрично освободена от внасянето на държавна такса по чл.84 ал.2 ГПК, въпреки наличието на такова искане в самата ИМ.
В изложението по чл.284 ал.3,т1 ГПК на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, жалбоподателят формулира като обуславящ изхода по спора правен въпрос, дължи ли се изрично произнасяне от съда по искането за освобождаване от държавна такса в ИМ преди администриране на частната жалба на същата страна срещу определението за прекратяване.
Така поставеният въпрос не се явява обуславящ изхода по спора, доколкото със самото връчване на разпореждане за задължаване на частния жалбоподател да внесе определената държавна такса, последният е бил надлежно уведомен за липсата на удовлетворяване на молбата му, съответно за липсата на произнасяне по нея. В тази ситуация, добросъвестното процесуално поведение, вменено на страните в процеса с чл.3 ГПК, предполага реакция на страната с допълнителна молба в рамките на срока за внасяне на държавната такса, било то с искане за изрично произнасяне по молбата за освобождаване от д.т., или съответно: с внасянето на същата. Липсата на такава реакция се свързва с последиците на чл.262 ал.2, т.2 ГПК. С оглед изложеното, не е налице основание за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 479 от 07.08.2017 г. по ч.т.д.№ 367/17 на АС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.