О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 667
София, 29.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни…………….…….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………. в присъствието на прокурора ………..…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 485/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. А. А. от София, чрез пълномощника му адв. Т. Н. АК-София, е подал касационна жалба срещу решение от № 147 от 12.01.2009 година по гр.д. N 354/2007 година на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 18.12.2006г. по гр.д. № 4430/03г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което са уважени исковете на К. Й. Е. Е. Д. от гр. Ф., Германия, със съд. а. адв. Е от АК-София, срещу касатора и Д. Г. Д. от София, с правно основание чл.22, ал.3 СК, чл.431, ал.2 ГПК и чл.108 ЗС.
Касационна жалба е постъпила от същото лице и срещу допълнително решение № 1* от 6.11.2009г. по делото, с което е отхвърлено възражението му за извършени подобрения с право на задържане на имот, находящ се в София, ул. “. №6, ет.2.
Ответницата К. Й. Е. Е. Д. от гр. Ф., Германия, чрез пълномощника си адв. М. Б. от САК, оспорва жалбите както относно наличието на основания за допускане на обжалването, така и по съществото на правния спор.
Ответникът Д. Г. Д. от София не е заявил становище.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирано лице срещу подлежащи на касационно обжалване актове и са с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В първото изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не са формулирани конкретни въпроси. Посочено е, че въззивният съд не е зачел доказателствената сила на приет по делото неоспорен документ /декларация по чл.25, ал.7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/, че неправилно е основал изводите си на изискване за представяне на акт за гражданско състояние или влязло в сила решение за прекратяване на брака, за съотношението на защитата, която дават конститутивните и осъдителни искове и възможността за кумулирането им /иск по чл.22, ал.3 СК да се съедини с иск по чл.108 ЗС в съотношение на преюдициалност/, за значението на декларацията по чл.25, ал.7 ЗННД и нейната доказателствена сила в съдебното производство, както и за задължението на съда по събиране на доказателства и тяхната проверка чрез сравняване с други безспорни доказателства по делото /чл.155 ГПК /отм./. За да се достигне до обсъждането им по същество, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването, а в случая те не са налице, т.к. са въведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не са формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК в съответствие с изискванията на т.1 от ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Независимо от това въпросът за възможността да се кумулират конститутивно и осъдително решение, постановено в условията на преюдициалност, не е спорен в нашето право, а отговор в тази насока се съдържа и в окончателното определение на ВКС № 362/15.06.2010г. по приложеното ч.кас.д. № 360/10г. Декларацията за гражданско състояние по чл.25, ал.7 /сега чл.25, ал.8/ от ЗННД е частен документ, съдържащ изгодни за своя издател обстоятелства /подписана е от ответника – продавач Д. Г. Д. /. Доказателствената й сила в съдебния процес се съобразява с правилото на чл. 144 ГПК /отм./ – установява авторството на подписалото лице, но съдържанието й е непротивопоставимо на ищцата и спрямо нея тя няма доказателствена сила. В нотариалното производство декларациите по текста се попълват по образец и са задължителни при разпоредителните сделки, но достоверността на отразеното в тях не се проверява от нотариуса и може да бъде оспорено от засегнатите лица.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС/ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВС или ВКС, решение по чл.290 ГПК/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването и прилагането на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не засягат спорния въпрос за доказателствената сила на декларацията по чл.25, ал.7 /сега чл.25, ал.8/ от ЗННД в съдебния процес и по този въпрос няма противоречива практика, нито създадената се нуждае от промяна или доразвиване в твърдяна от касатора насока.
Изложените съображения в още по-голяма степен се отнасят до изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по втората жалба от 23.12.2009г. В нея се поддържа довод за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с необсъждане заключение на вещо лице съвместно с други доказателства и искане той да бъде разгледан в аспекта на чл.280, ал.1 т.2 ГПК – противоречиво решаване от съдилищата и чл.280, ал.1, т.3, предл.1 ГПК – точно прилагане на закона. Не са приложени противоречиви решения на съдилищата, нито е обосновано твърдението за липса на съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 147 от 12.01.2009 година и на допълнително решение № 1* от 6.11.2009 година, двете постановени по гр.д. N 354/2007 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.