7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 668
гр. София, 15.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 771 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Р. Й., подадена чрез процесуалния представител адвокат Д. Ц. С., против решение № 6642 от 10.08.2016 г. по гр. дело № 15438/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II „а“ въззивен състав.
Ответникът [фирма], [населено място] не е подал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № I – 42 – 100 от 03.08.2015 г. по гр. дело № 37133/2014 година на Софийски районен съд /СРС/, I гражданско отделение, 42 състав, с което е отхвърлен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на заповед за изпълнение от 11.12.2009 г. по ч. гр. дело № 14303/2009 г. на СРС, 85 състав, предявен от настоящия касатор – Н. Р. Й. срещу ответника по касация – [фирма], [населено място] и са присъдени разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед за изпълнение е издадена от компетентния съд, съгласно законодателната уредба на заповедното производство, регламентирана в гл. 37 от ГПК, в писмена форма при спазване на утвърден образец и е подписана, поради което същата е валидна. За неотносими към предмета на спора въззивният съд е счел доводите на касатора – ищец относно наличието, респективно липсата на облигационноправна връзка между страните, относно дължимостта на претендираната паричната сума и относно въпроса, дали ищцата е потребител на топлинна енергия, доколкото същите касаят законосъобразността на издадената заповед и не обуславят преценката за нейната валидност.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Й. излага съображения за нищожност и недопустимост на обжалваното въззивно решение, като постановено при липса на компетентност, обусловена от неприлагането на общностното право. Развити са подробни съображения за същността на правото на ЕС като автономен правопорядък, непосредствено приложим на територията на държавите – членки. Жалбоподателката твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
Първа група въпроси: „1. Вменено ли е задължение на националните състави да прилагат правото на Общността?“; „2. В какво се изразява пряко действие на директивите с императивен характер?“; „2.1. При изключителна и споделена компетентност съгласно чл. 2,3 и 4 от ДФЕС?”; „2.2 Закрепени с правна норма към регламент в частност Директива 93/13/Е. към Регламент 2006/2004?” ; „3. Съдебната практика на Евр. Съд задължителна ли е за националните ни съдилища?“; „4. В практиката на ВКС /посочените решения в обжалваното решение на СГС, IV-а състав/ изчерпателно или примерно са изброени основанията за нищожност на съдебно решение?“ ; „5. Основанието „постановено при липса на компетентност“ в решение по дело С-119/05 г. на Евр. Съд основание за нищожност ли е?“; „6. Допустимо ли е чрез национална съдебна практика понятието „постановено при липса на компетентност“ да излезе извън рамките на понятието визирано в Решение С-119/05, т.е. че нац. съд не е действал като съд на Общността, а с оглед конкретните познания на състава по определена материя /в нарушение на оборимата презумпция, че съдът знае правото и е длъжен да го прилага/? Основната хипотеза е, че решението е неправилно, възможно ли е и да е нищожно при хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК?“ ; „7. Задължен ли е съставът да проверява договора и ОУ към него за неравноправни клаузи независимо от административното регулиране от КЕВР?“ ; „8. Неравноправна клауза ли е по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13/Е. във вр. с чл. 3 на Регламент 2006/2004 услугата „сградна инсталация?“ /за пълнота/; „9. Неравноправна клауза ли е по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13/Е. във вр. с чл. 3 на Регламент 2006/2004 едностранното определяне на цената на 1 КВтч ТЕ от ищеца в максимално пределената стойност определена от регулатора?“.
Втора група въпроси: „1. „Посоченото основание в т. 12 от Заявлението за издаване Заповед по чл. 410 от ГПК конкретизация ли е на претендираното вземане по смисъла на т. 2б от Решение 4 по т.д. № 4/13 г на ОСГТК във вр с чл. 9, пар, 3 б:б: от Директива 2012/27/ЕС?“; „2. След като абсолютната предпоставка е непоправима: Кой съд е компетентен да прогласи нищожността на издадена Заповед по чл. 410 ГПК?” ; „2.1 Заповедният съд компетентен ли е да прогласи нищожност на Заповед по чл. 410 ГПК след като е сезиран от ответника с възражението по чл. 414 от ГПК за основание за нищожност вкл и когато Заповедта е издадена от същия съдия?“; „2.2 Компетентен ли е първоинстанционният или въззивният съд да прогласят нищожността на Заповедта по чл. 410 ГПК, когато за първи път е посочено основанието за нищожност пред тях?“; „2.3 Кой съд е компетентен да прогласи нищожността при висящ съдебен процес?“; „3. Какви са правните последици на постановените съдебни решения, постановени преди прогласяване нищожността на Заповедта по чл. 410 от ГПК?“; „4. При констатиране на несъответствие по основание и размер в т. 12 от заявлението за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК и петитума в исковата молба длъжен ли е първоинстанционния съд да върне ИМ като недопустима или може да даде указания за уточняване на иска, чрез които да се отстрани несъответствието? -за пълнота.”; „5. Налице ли е промяна в правната доктрина по отношение на договорите при общи условия, отразена в уч. по гражданско право стр. 117 от проф. Ал. К. под редакцията на проф. П. изд. 2002 г./ предложение за сключване на договор при предварително определени условия от търговеца?“; „6. По какъв процесуален ред се обжалват ОУ на топлофикационното дружество?“; „7. Същност и значение на административното регулиране на договорите при общи условия?“; „8. Същност и значение на административното регулиране на договорите при публично известни общи условия на топлофикационните дружества от КЕВР?“ ; „9. Допустимо ли е да се извършва експертиза /СТЕ и/или ССчЕ/ по писмени документи /в случая първични счетоводни документи/, които се намират у ищеца и той е могъл и е бил длъжен да приложи с ИМ съгласно чл. 127, ал. 2 ГПК? Каква е правната тежест на така извършената експертиза? – за пълнота”; „10. Каква доказателствена сила имат експертизите, изготвени единствено по частни писмени документи произлизащи от ищеца без да са приети от ответника? В частност част от частните документи са с невярно съдържание, произхождащи от ищеца или подизпълнителя му – ФДР?- за пълнота” ; „11. Допустимо ли е да се начисляват лихви по прогнозни месечни суми съгласно ОУ на ищеца?“ ; „12. Т. София“ ЕАД има ли качеството на доставчик на топлинна енергия? В какво качество, къде и на кого продава топлинна енергия? Колизия между чл. 149, ал. 1 т. 6 от ЗЕ, чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и чл. 17, ал. 3 от Конституцията и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ? В какво се изразява неприкосновеността на частната собственост като абсолютно вещно право?”.
Касаторът не се позовава на конкретна съдебна практика, а поддържа общо твърдение за противоречие със задължителната практика на ВКС.
В изложението към касационната жалба се съдържа искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда в Л. по въпросите: „1. С оглед автономния характер на правото на ЕС и върховенството му над националното право във връзка с чл. 3 от Регламент 2006/2004/Е. вр. с чл. 3 от Директива 93/13/Е., за да е налице валидно облигационно отношение между [фирма] и потребител /ФЛ или ЮЛ/ задължително ли е да има сключен писмен договор между страните /съгл. Чл. 150 ЗЕ – договорът е при публично известни общи условия/?”; „2. Когато в Решение на съд няма анализ на съответствие между приложимо право на ЕС, изрично посочено от страна в областите „Защита на потребителите, „Енергетика“ и „Правосъдие“ и приложимо национално право и съдът е приложил националното право в противоречие с Общностното право налице ли е хипотезата на неприлагане на правото на ЕС по смисъла на чл. 2, пар 2 във с чл. 4, пар 2 от ДФЕС?”; „3. Неравноправна клауза ли е по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13/ чл. 7 от Директива 2011/83, когато доставчик се позовава на общи условия при положение, че няма сключен писмен договор, от който да е видно, че потребителя ги е приел в писмена форма?”; „ 4. Неравноправна клауза ли е по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13 когато доставчик определя едностранно цена при доставка на ТЕ на потребител в границата на мах пределна цена, определена от енергийния регулатор?”. Жалбоподателката счита, че отговорите на тези въпроси се съдържат в първичното право и съдебната практика на ЕС.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Касаторът обосновава оплакване за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт по съображения, относими към материалната незаконосъобразност на акта – неприлагане на правото на Европейския съюз. Относно валидността и допустимостта на обжалваното решение ВКС дължи произнасяне, дори и касаторът да не е въвел оплакване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, предвид разрешенията, приети с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. При упражнения контрол за валидност на въззивното решение ВКС не констатира пороци, обуславящи нищожност на съдебния акт. В случая обжалваното въззивно решение е постановено от Софийски градски съд, който е компетентния да се произнесе по спора съд, жалбата е била разгледана от законен съдебен състав, съобразно правомощията, определени в закона, решението е в писмена форма, надлежно подписано и разбираемо, като съдържание. Решението на съда е процесуално недопустимо, когато не са налице предпоставките за надлежно упражняване правото на иск или не са налице предпоставките за надлежно упражняване правото на въззивна жалба. В конкретния случай не се установява липса на абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, въззивният съд се е произнесъл по процесуално допустима претенция, съобразно заявеното искане, а също така се е произнесъл и по процесуално допустима въззивна жалба, като същият, а преди него и районният съд са постановили процесуално допустими решения. Ето защо следва да се приеме, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени две групи въпроси, които не са свързани с конкретен извод или процесуално действие на СГС, поради което с въвеждането им не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси от първата група, от първи до шести въпрос, както и пети въпрос от втората група, са формулирани общотеоретично – не представляват правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда по конкретния правен спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въвеждането на тези въпроси в приложението не е съобразено с разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, относно правните характеристики на общото основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Поради това същите въпроси не притежават характеристиките на общи основания за допускане на касационен контрол. Липсата на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК в настоящото приложение, съгласно цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване. Въпросите от седми до девети от първата група и от шести до дванадесети от втората група са свързани със съществуването на облигационни отношения между страните, обосноваващи възникването на вземането, предмет на атакуваната заповед за изпълнение и са неотносими към предмета на настоящото дело – процесуалната валидност на оспорваната заповед за изпълнение. По въпросите от втората група, от номер едно до четири, също формулирани общотеоретично, без връзка с конкретни изводи на СГС е налице изчерпателна законова уредба в глава тридесет и седма от ГПК, като разяснения по спорните въпроси, свързани с приложението й са дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГКТК на ВКС. Само въпроси, които са включени в предмета на делото и които произтичат от конкретни решаващи мотиви на въззивния съд, каквито не са цитираните по – горе въпроси се формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Цитираните въпроси не притежават тази характеристика и поради това не формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд, съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не извежда служебно правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК – правен въпрос, който да отговаря на характеристиките, посочени в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, с каквато липса на общи основания се характерезира настоящото приложение, има за правна последица недопускането на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Поради това в настоящия случай поставянето на въпроси, които не отговарят на характеристиките, определящи правният въпрос, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК има за правна последица недопускане на касационно обжалване по него само на това основание. В допълнение към тези съображения следва да се добави още, че страната не е мотивирала твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика, като позоваване на такава в изложението не се съдържа. По отношение на всички въпроси в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са мотивирани и предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона, както и чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми. В тази насока приложението не е съобразено с разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както поради липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, констатирана по – горе, така и поради резултатът от упражнения контрол за валидност и допустимост на въззивното решение, който се свежда до недопускане на касационен контрол, поради липса на данни за вероятна нищожност или процесуална недопустимост на въззивното решение.
Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по чл. 628 ГПК не следва да бъде уважено, тъй като не отговаря на изискванията, предвидени в сочената норма. Съдът на Европейските общности се сезира с преюдициално запитване от българския съд, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Касаторът Й. не обосновава искането си и не формулира въпросите си с оглед необходимостта от тълкуване и прилагане на разпоредба от общностното право или с оглед необходимостта от тълкуване или произнасяне по валидността на акт на органите на Европейския съюз, а обосновава искането си и формулира въпросите си с оглед съответствието на националното законодателство на правото на Европейския съюз, като се позовава на конкретни общностни актове. Искането по чл. 628 ГПК е неоснователно и поради отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, в която хипотеза не е налице „решаване на делото”. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за уважаване на искането.
При този изход на спора разноски на касатора не следва да се присъждат, а ответникът по касация не е претендирал такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6642 от 10.08.2016 г. по гр. дело № 15438/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II „а“ въззивен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Р. Й. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по настоящото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: