О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София,21.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 920/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. П. К. и Н. Д. П., чрез пълномощника им адв.С. Б. срещу решение № 1970/ 09.10.2013 г. по гр.д.№ 1805/ 2013 г. на Варненския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба П. Е. К., чрез пълномощника си адв. Р. Ш. оспорва жалбата.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1383/ 28.03.2013 г. по гр.д. № 2235/ 2012 г. на Варненския районен съд,VІІІ състав. С него е уважен предявеният от ответника по касационната жалба иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД, като е обявен за окончателен сключеният между него като купувач и касаторите като продавачи предварителен договор за продажба на следния недвижим имот: пл.№1395 по плана на новообразуваните имоти на с.о.”М. , Б. и Д.”, в землището на [населено място],[жк], с идентификатор 10135.2517.1395, при условие, че купувачът заплати на продавачите остатъка от продажната цена в размер на 1 760 щ.долара, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, включително и чрез прихващане на платените от купувача за сметка на продавачите задължения към държавата.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че сключеният предварителен договор изпълнява изискванията на закона, тъй като е в писмена форма и имотът и цената са индивидуализирани в достатъчна степен . Намерил е всички възражения на касаторите за неоснователни. Относно възражението, че договорът е нищожен, поради невъзможен предмет, тъй като описаните в чл.1 от договора имоти не са съществували като самостоятелно обособени обекти и не съществуват и към настоящия момент е приел ,че няма законова забрана с предварителния договор да се обещае продажба на вещи, които ще възникнат, респ. ще бъдат обособени впоследствие. От анализа на клаузите на договора е стигнал до извода , че страните са уговорили именно продажбата на имот, който ще бъде обособен впоследствие- с влизане в сила на плана за новообразуваните имоти и който продавачите ще придобият с издаването на заповед по §4-к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, поради неприключилата процедура по възстановяване собствеността върху земи, попадащи в терени по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. В договора са употребени изразите, че планът е в процес на одобрение и цената е уговорена по 5 щ.долара на кв.м. Налице е индивидуализация на имота ,позволяваща идентификацията му. Описанията на частите от него са ясни ,непосочването на точната площ, както и начинът, по който е определена цената водят до извода, че страните са уговорили продажбата на целия подлежащ на реституция имот. Площта към този момент не е била известна с точност, поради неприключилата реституционна процедура, с оглед отделянето на 600 кв.м. по §4-а ПЗР ЗСПЗЗ. Относно възражението, че е невъзможно да се установи действителната воля на страните е приел, че същият съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Във връзка с възражението, че са накърнени добрите нрави поради липсата на еквивалентност на престациите е счел,че тази преценка се прави към момента на сключване на договора и че промяната в икономическите условия не влияе на валидността на сделката.По възражението, че купувачите не са изправна страна, тъй като не са изпълнили задължението си да подготвят изискуемите документи в срока е установил, че според чл.7 от договора не купувачът, а продавачите са задължени да осигурят технически сключването на окончателния договор.Относно довода, че купувачите са прекратили договора е приел,че предварителният договор не съдържа уговорка за отказ от него в полза на която и да е от страните, т.е. не е предвидена отметнина .Намерил е също така,че правото да се иска обявяване на договора за окончателен не е погасено по давност, тъй като същият тече най-рано от придобиването на правото на собственост от продавачите или един месец след одобряване плана на новообразуваните имоти и не е изтекъл до предявяване на иска.Не е приел възражението, че първоинстанционният съд е произнесъл свръхпетитум, като е посочил в диспозитива на решението, че плащането на остатъка от продажната цена може да стане и чрез прихващане на платените от купувача за сметка на ответниците задължения към държавата с оглед императивната норма на чл. 362 ал.1 ГПК, която е длъжен да възпроизведе и без изрично искане.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, а именно:
-относно начина на извършване и критериите при осъществяване дейността по тълкуване на предварителния договор от страна на съда;
-допустимо ли е съдът да замести волята на страните и да внася промени в съдържанието на предварителния договор;
-относно възможността предварителният договор да бъде обявен за окончателен, ако не е налице пълна идентичност на постигнатите между страните клаузи.
Относно първи и втори въпрос поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2.Счита,че въззивният съд е тълкувал договора извън обективираната в него воля на страните и съобразно отношенията и действията им , осъществени след сключването му. Така той е допълнил съдържанието на договора . Намира, че постановеното решение противоречи на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК, както и такива при действието на ГПК /отм./-решение № 364/ 30.04.2010 г. по гр.д.№ 689/ 2009 г.,ІV г.о., решение № 81/ 07.07.2009 г. по т.д.№ 761/ 2009 г., І т.о., решение № 559/ 17.05.1993 г. по гр.д.№ 1724/ 1992 г., ІV г.о., според разрешенията в които при тълкуването на договора трябва да се търси общата воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и в смисъла, който произтича от целия договор, волята на договарящите се търси при изявена неясност или двусмислие на изрази, в противен случай е налице изменение на договора,съдът се съобразява с изявената, а не предполагаема воля на страните.Относно третия въпрос поддържа касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Намира, че изводът на въззивния съд, че е налице индивидуализация на имота, която позволява идентификацията му е неправилен и противоречи на решение № 280/ 06.07.2010 г. по гр.д.№ 396/ 2009 г., ІІ г.о. според което предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен, ако не е налице пълна идентичност на постигнатите между страните клаузи. Относно трите въпроса поддържа основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
С така поставените въпроси не е обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване. Те са израз на становището на касаторите за неправилност и необоснованост на постановеното от него решение. Като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК могат да се въвеждат само въпроси, по които има приети от въззивния съд правни разрешения, но не и въпроси, произтичащи от субективните виждания на страните по делото, по които не са формирани правни изводи във въззивното решение. Трябва да се прави категорично и ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК,което в случая не е сторено. Изложените аргументи имат характера на основания за касационно обжалване ,които могат да бъдат разглеждани в производство по чл.290 ГПК, а не в настоящото. Касационният съд не може да изведе служебно обуславящи правни въпроси въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.
По-нататък в изложението касаторите извеждат и следния въпрос:
-ако предмет на предварителния договор е реална част от парцел, може ли договорът да бъде обявен за окончателен, ако по време на постановяване на решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД тази част не може да се обособи в самостоятелен парцел.
По този въпрос поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Считат, че въззивното решение противоречи на решение № 657/ 06.04.1962 г. по гр.д.№ 256/ 1962 г., ІV г.о., според което когато реална част от дворищен парцел е предмет на предварителен договор за продажба, договорът не може да бъде признат за окончателен, ако по време на постановяване на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД тази част не може да се обособи в самостоятелен парцел.Твърдят, че въззивният съд не е съобразил заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, според което не може да се направи еднозначен извод за идентичност на поземлен имот с идентификатор 10135.2517.1395 с имотите, предмет на предварителния договор.Този въпрос също е израз на становището на касаторите за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд.Според разрешенията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК обуславящият въпрос за правните изводи на въззивния съд, чрез който се обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване не може да е свързан с обсъждане на доказателствата по делото.
Поставени са и въпросите:
-към кой момент следва да се направи преценка относно еквивалентността на насрещните престации при преценка за накърняване на добрите нрави;
-допустимо ли е последваща промяна в икономическите условия да повлияе върху валидността на сделката в случаите, когато между сключването на предварителния договор и обявяването му за окончателен е изминал дълъг период от време, чиято продължителност не е била очаквана;
-не се ли предава в този случай алеаторен характер на сделката.
Намират ,че решението на въззивния съд противоречи на решение от 03.02.2009 г. по гр.д.№ 5007/ 2007 г., V г.о. и решение № 1444/ 04.11.1999 г. по гр.д.№753/1999 г., V г.о.,според които съдът трябва да прецени дали последиците на сделката са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност и дали не биха довели до неоправдано разместване на имуществени права.Първите два въпроса са релевантни, тъй като са обуславящи правните изводи на въззивния съд. Последния поставен въпрос не е обсъждан и с формулирането му не е обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване. Относно първите два въпроса обаче не е аргументирано допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Посоченото решение на ВКС не е относимо, тъй като с него не е разглеждан предварителен договор.Относно основанието по т.3 не са изложени доводи.
Необосноваването на общо основание има за последица недопускането на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски поделото в това производство,но не е представил доказателства,че е сторил такива,поради което искането не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1970/ 09.10.2013 г. по гр.д.№ 1805/ 2013 г. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: