О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
ГР. София, 02.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.11.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №634/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. срещу въззивното определение на Градски съд – София / ГС/, с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведените от касатора срещу В. Д. , А. Х. и В. М. – Р. / в качеството им на магистрати – съдии/ искове по чл.45 от ЗЗД, поради недопустимостта им.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационнното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 /обжалваното определение противоречи на влезли в сила решения и определения на ВКС и съдилищата, по въпроса дали функционалният имунитет на магистрата по чл.132 от Конституцията, изключващ гражданската му отговорност за служебни действия и актове, е определящ за процесуалната, както е приел въззивният съд в случая, или за материалноправната легитимация на ответниците по иска, както според касатора е прието в приложените определения и решения/.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по исковете срещу посочените ответници, въззивният съд е приел, че от тях – в качеството им на съдии в ОС – Разград, се търси гражданска отговорност за техни служебни действия. Това е недопустимо на осн. чл.132 от Конституцията, според която при осъществяване на съдебната власт съдиите не носят гражданска и наказателна отговорност за техните служебни действия и постановени актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Последното се установява с влязла в сила присъда, каквато не е постановена срещу ответниците, за сочените в исковата молба техни служебни действия.
Изводите на въззивния съд за недопустимосттта на исковете са съответни на закона и практиката по прилагането му, вкл. приложената към жалбата. В случая в самата искова молба е посочено, че отговорност от ответниците – физ. лица се търси в качеството им на съдии, които са умишлено подбрани за разглеждането на заведеното от ищеца нчх дело и по циничен начин злоупотребяват със служебното си положение, като тенденциозно протакат делото, така че наказателната отговорност на подсъдимата се е погасила по давност.
В приложеното Р №539/05 г. на ВКС и определение на СГС №1738/08 г. е посочено, че не е установено в какво качество се претендира отговорността на подсъдимия – дали в служебно, когато би се ползвал от функционалния имунитет или в лично при битови и междусъседски отношения, които имунитетът не обхваща. Приложените Р №660/07 г. на ВКС и опр. №1320/05 г. на СГС не са по аналогични с процесните въпроси – разрешени с тях са такива за отговорността на държавата чрез нейни органи по ЗОДОВ и за разграничението на тази специална отговорност от общата по ЗЗД. В р №152/85 г., р№2196/56 г. и определение по гр.д. №4152/03 г. на СГС е посочено, че материалноправната легитимация се обуславя от принадлежността на субективното право, респ. на корелиращото задължение, и за нея въззивният съд се произнася с решение по съществото на спора. В случая при ясно назованото в исковата молба качество на ответниците- физ. лица и служебния характер на действията, за които се търси гражданската им отговорност е очевидно, че последната е изключена от Конституцията, а с това и правото на иск за нейното реализиране /по общия принцип за недопустимост на иска срещу неотговорни за деликт лица, ППВС №7/59 г./, както са приели РС и ГС. Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд – София по гр.д. № 5701/09 г. от 7.07.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: