О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
С. 10.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 86 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от управителя Д., чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 239 от 9.11.2011г. по в.гр.д.№ 450 по описа за 2011г. Сливенски окръжен съд,с което е отменено решение № 570 от 19.07.2011г. по гр.д.№ 7458 по описа за 2010г.на Сливенски районен съд в частите,в които е осъдено [фирма] да заплати обезщетение по чл.200 от КТ за причинени неимущест-вени вреди от трудова злополука,при която е настъпила смъртта на С. С.,ведно със законната лихва,считано от 26.02.09г.за сумите над 24 000лв. до присъдените 30 000лв.за И. С. С., над 40 000лв. до присъдените 50 000лв.за П. Г. С. и над 52 000лв. до присъдените 65 000лв.за всяко едно от малолетните деца И. С. С. и Г. С. С. и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени исковете над така посочените размери,а в останалата част решението на С. е потвърдено и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени два въпроса.Първият е за начина,по който съдът следва да определи степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и задължението му да мотивира извода си,а вторият- за съобразяване при определяне на размера на дължимото обезщетение на конкретно допуснатото от пострадалия нарушение.К. се позовава на общо четири решения на ВКС, от които – две са постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от про-тивната страна, с който се оспорва основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. състав е приел,че смъртта на наследодателя на ищците в резултат на настъпила на 25.02.2009г. трудова злополука – не е при изпълнение на възложена,макар и неправомерно/без проведен инструктаж от работодателя за нея/работа по изхвърляне на строителни отпадъци от рампа на строеж,а при извършване на работа/поставяне на строителна пяна на балкон на втори етаж,вътре в строителния обект/,за която той сам е взел решение,без да му е възлагано –нито пряко,нито косвено.Изводът си за предприети от работника действия при „груба небрежност”-съдът е мотивирал с това,че като е знаел,че няма квалификация на „строител”/той е заемал длъжността”шофьор”/и че му е възложено изпълнението на съвсем различен вид дейност,на друго място – е следвало внимателно да прецени обстоятелствата и да се въздържа от извършване на действия,за които няма квалификация и умения, при това като отчете,че се намира нависоко,на необезопасен терен и да прояви елементарно благоразумие и грижа за да избегне настъпването на злополуката и вредата от нея.Съдът е преценил, че заради това – определеният от първата инстанция размер на обезще-тение следва да бъде намален с 20%.
Настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките, на които се позовава касатора по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,защото поставените въпроси не са годно общо основание за допустимост /доколкото касаят правилността на постано-вения въззивен акт/ и защото въззивният съд не е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС.Въпросите относно степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,за изпълнението от въззивния съд на задължението му да мотивира акта си и за начина на определяне на размера на дължимото обезщетение – са въпроси по съществото на спора,които не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза.Освен това-въззивният съд ги е решил съобразно устано-вената практика по приложението на чл.201 ал.2 от КТ и чл.52 от ЗЗД.
По приложението на чл.201 ал.2 от КТ в практиката единно се приема,че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия, е основание за намаляване на обезщетението,а само това,при което е налице виновно допринасяне за настъпване на увреждането,при подчертано субективно отношение/груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността/съзнавана небрежност/по терминологията на наказател-ното право.За да е налице груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал,че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката – винаги и е конкретна и зависи от установените по делото обстоятелства. Степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия се определя от решаващия съд въз основа на доказаните факти,свързани с мястото,начина,характера,вида, продължител-ността на осъществяваната работа,предприетите действия, наличието на странични въздействия, възможността да се предотврати случилото се и всички други съотносими към конкретния случай обстоятелства.
Въпросът за начина,по който съдът определя размера на дължимото обезщетение е решен с постановена задължителна практика- ППВС № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС,която е актуализирана с множество поста-новени по реда на чл.290 от ГПК решения- например № 149 от 2.05.2011г. по гр.д.№ 574/10г. на ІІІ г.о., № 377 от 22.06.2010г.по гр.д.№ 1381/09г. на ІV г.о.,№ 532 от 24.06.2010г.по гр.д.№ 1650/09г.на ІІІг.о.на ВКС,които въззивния съд в случая е съобразил. Съответно – посочените от касатора четири решения на ВКС не обосноват наличие на противоречива практика, защото не са постановени по идентични случай и релевантните за тях обстоятелства,отчетени от съда при преценката му са различни от настоящите.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на подадената жалба до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 239 от 9.11.2011г. по в.гр.д.№ 450 по описа за 2011г. Сливенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.