3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 24.10.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2657/2014
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1574 от 30.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2059/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 49 от 26.02.2014 г. по гр. д. № 31/2013 г. на Софийски окръжен съд за връщане на подадената от посоченото дружество въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК поради непредставяне в срок на документа, удостоверяващ внасянето на държавната такса, като поддържа, че с внасянето на държавната такса в указания от съда срок е отстранена констатираната нередовност на въззивната жалба, а представянето на вносния документ е необходимо само за извършване на преценка относно спазването на срока за това. Именно с твърдението за противоречие на въззивния акт с приложената практика на Върховен касационен съд – определение № 288 от 02.08.2010 г. по ч. т. д. № 554/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 224 от 2404.2009 г. по ч. гр. д. № 262/2009 г. на г. о.; определение № 21 от 15.01.2010 г. по ч. гр. д.. № 516/2009 г. на ІІ г. о.; определение № 201 от 08.05.2009 г. на ІІ г. о. и определение № 283 от 19.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2626/2014 г. на І г. о. – е обосновано и допускането на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждане № 49 от 26.02.2014 г. по гр. д. № 31/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е постановено връщане на подадената от [фирма], [населено място] въззивна жалба срещу постановеното по това дело решение, въззивният съд е приел, че дружеството не е изпълнило надлежно дадените му с разпореждане от 27.01.2014 г. указания и по-конкретно – изпълнило е указанието за внасяне на дължимата по жалбата държавна такса в предоставения му едноседмичен срок, но не е изпълнило указанието в същия срок да представи в деловодството на Софийски окръжен съд копие от вносния документ, удостоверяващ заплащането на държавната такса.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за това, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е липсата на конкретно посочен въпрос, а е обосновал допускането на касационния контрол с твърдения за неправилност на направения от въззивния съд решаващ извод с практиката на Върховен касационен съд.
Дори и да се приеме, че като значим в случая е поставен процесуалноправният въпрос за наличието на основание за връщане на жалбата, ако дължимата за нея държавна такса е внесена в указания от съда срок, но не е изпълнено изричното указание за представяне на документ, удостоверяващ заплащането й в срок, касационното обжалване отново не следва да бъде допуснато. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – определение № 973 от 23.12.2010 г. по ч. т. д. № 844/2010 г. на ВКС, І т. о., съобразно която нередовността на жалбата се счита отстранена не само с внасяне на държавната такса в указания срок, но и с представяне в същия срок на документ за внасянето й. Поради наличието на задължителна съдебна практика по релевантния за делото въпрос касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а поради съответствието на въззивния акт с тази практика – касационният контрол не следва да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1574 от 30.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2059/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: