3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 05.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 6636 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №496, постановено на 16.09.2014г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по ч.гр.д.№4253/2014г. е оставена без разглеждане частна жалба вх.№4382 от 12.05.2014г., подадена от И. К. Ц. срещу определение №66 от 14.02.2014г. по гр.д.№6798 от 2013г. на Върховния касационен съд, Второ г.о. в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д.№5402/2009г. на Софийски градски съд.
Определението е обжалвано от И. К. Ц. с оплаквания, че неправилно е прието, че определението, с което не е допуснато касационно обжалване не е преграждащо и не подлежи на обжалване, след като то прегражда по-нататъшното развитие на делото. Излага съображения, че като отказва да разгледа делото, съдът го лишава от правосъдие, доколкото ВКС е трета съдебна инстанция, която е компетентна да се произнася по касационните жалби след като насрочи делото в съдебно заседание, изслуша страните и прецени по същество висящия спор. Позовава се на изразено в публикации в списание “Адвокатски преглед” становище, че разпоредбата на чл.280 като един незавършен и несъвършен текст трябва да бъде отменена. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това бъде допуснато разглеждането на касационната му жалба.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът В. С. Н. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена, не подлежат на обжалване, вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС и съдът не разполага с правомощия да осъществява контрол върху правилността на такива съдебни актове. Правомощията на съда се определят от процесуалния закон. Съдебни актове, чието обжалване е недопустимо, не могат да бъдат отменяни независимо от изразяваните от практикуващите юристи становища, че редът, по който са постановени, е несъвършен и предложенията за неговата отмяна de lege ferenda.
Определението по чл.288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване, т.е. по проверка за наличието на предпоставките, установени в процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение, при постановяването на което касационният съд извършва специфична дейност извън правомощията си на трета съдебна инстанция по конкретно дело, тъй като тази дейност не е свързана с присъщата при инстанционния контрол проверка за валидност, допустимост и правилност на постановения съдебен акт. Проверката на основанията за допускане на касационно обжалване, както е прието в обжалваното определение, представлява същинска правораздавателна дейност по установяване съответствието или несъответствието на обжалвания акт на втората съдебна инстанция с практиката на ВКС, дали се налага уеднаквяване на практиката на съдилищата по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разгледан в обжалвания акт, както и дали се налага прилагане на закона или правото по аналогия или тълкуване на неясни или непълни разпоредби на закона, приложими към конкретния правен спор. Постановеното по този ред определение обаче не прекратява касационното производство на процесуално основание /поради липса на процесуални предпоставки или поради наличие на процесуални пречки за упражняване правото на иск или на касационна жалба. По своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, тъй като третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба, съгласно Решение №4/16.06.2009г. на Конституционния съд на Република България съответствува на установените в Конституцията на Република България принципи и основни начала. По реда на чл.288 ГПК тричленният състав на ВКС извършва преценка дали в конкретния случай следва да се извърши уеднаквяване на съдебната практика чрез преодоляване на установено противоречие или даване на тълкуване на определена правна норма с оглед настъпили промени в обществения живот, т.е. извършва преценка за възможността по реда на чл.290 и сл. ГПК да упражни собствените си правомощия и тази преценка не касае възможността за упражняване на права от страните по спора. По този ред не се дава разрешение на конкретен процесуален или материалноправен спор между страните по делото, поради което и определението, с което не се допуска касационно обжалване не следва да се приема за преграждащо, доколкото процесуалният закон не установява принципа на задължителност на третата инстанция, т.е. не е предвидено, че всяка подадена до ВКС жалба следва да бъде разгледана по същество. Не е предвидена и изрична възможност за обжалване на постановения по реда на чл.288 ГПК съдебен акт, поради което подадената от И. К. Ц. частна жалба следва да се приеме за неоснователна. Обстоятелството, че видни юристи споделят идеята за необходимостта разпоредбата на чл.280 ГПК да бъде отменена и да се върне редовната касационна инстанция, не би могло да обоснове извод за неправилност на обжалваното определение. Същото е постановено в съответствие с правомощията, с които ВКС разполага по силата на процесуалния закон в сегашната му редакция-ГПК не дава възможност тричленен състав на ВКС да осъществява контрол върху определение, постановено по реда на чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №496/16.09.2014г. на тричленен състав на ВКС, І ГО, постановено по ч.гр.д.№4235/2014г., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№4382 от 12.05.2014г., подадена от И. К. Ц. срещу определение №66 от 14.02.2014г. по гр.д.№6798 от 2013г. на Върховния касационен съд, Второ г.о. в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д.№5402 от 2009г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. К. Ц. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. С. Н. сумата 200лв. /двеста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: